Шерифът не коментира.
В кухнята Джеймс остави пистолета на тезгяха до прозореца, докато Франклин му подаваше кърпата за подсушаване на съдовете. Преди да погледне Карл, Джеймс избърса лицето си:
— Видях двама души да се шмугват обратно в гъсталака откъм паркинга. Имам чувството, че се връщаха от къщата.
Франклин клатеше глава:
— Щях да ги забележа.
— После откъм навеса излязоха другите двама, а дребният човечец с пищовите започна да пита нещо първите. Не можех да ги чуя какво си говорят, но дребният, изглежда, остана доволен.
Франклин отново се обади:
— Ако бяха дошли до къщата, щях да ги забележа.
— Или са огледали колите — рече Карл, — за да видят дали някой не си е забравил ключовете.
Джак се включи в разговора:
— Никой, който работи тук, не си оставя ключовете в колата. Не може да се има доверие на клиентите ни. Тръгват си от тук пияни, с пияни намерения. Единственият, за когото се сещам, е онзи писател от „Истински детектив“. — Джак се огледа. — Къде изчезна той?
— Горе е — отговори Норм. — Според мен разговаря с Елъди. Разпитваше ме за нея… не му се вярва, че такова хубаво момиче може да е уличница. Рекох му, дай й три долара и виж какво ще направи за теб. — Норм се изправи в рамката на вратата за главното помещение и обърна глава към Хайди, която все още стоеше на бара вътре, и й каза: — Колко ти дава? Да му зареждаш патлака? — После се обърна и се вторачи в Джак Белмонт в кухнята.
Гледаше го, без да мигне.
В очите му Джак прочете новината, че на Норм му е дошло до гуша да се заиграват с жена му и смята да предприеме нещо по въпроса. За част от секундата почти беше решил да отвърне на погледа му, да си изяснят най-после нещата, но успя да се възпре навреме. Какво щеше да спечели? Не, Джак се ухили, сякаш беше намислил нещо, и се обърна към Франклин до прозореца:
— Франклин? Чувал ли си го онзи, как стопанката попитала цветнокожата си слугиня Дайна дали мъжът й се грижи добре за нея и слага ли храна на масата? А Дайна казва: „Да, господарке, слага, но всеки път ме е страх, че ши го хванат.“
Джак все още се хилеше, чакайки Франклин да се разсмее.
Франклин кимна. Изглеждаше така, сякаш се опитваше да се усмихне. Ала сега очите му се отместиха към прозореца и той каза на висок глас:
— При колите са. Промъкват се и влизат в онази по средата, пакарда. Вече дават на задна.
Карл, застанал заедно с него на прозореца, взе армейски колт от тезгяха и му каза да стреля през прозорците на колите отпред, след което двамата откриха огън, без да знаят дали удрят пакарда, или хората в него. За момент спряха и чуха как някой форсира двигателя на колата и дава газ. Чак тогава видяха как черната й сянка се стрелва през откритото в мъглата по посока на дърветата в далечната част на паркинга и отбивката, водеща към пътя. Само че вместо да продължи, пакардът изведнъж намали и направи широк завой през целия паркинг, като хвърляше кал, а после се насочи право към предната част на кръчмата.
Когато приближиха телата на празния паркинг отпред, Сън понечи да забави. Нестор отклони вниманието си от предното стъкло:
— Какво правиш? — Изглеждаше развълнуван. Посочи напред: — Прегази ги, за Бога. Няма да станат по-мъртви.
Сън не можеше да го направи. Вдигна очи към огледалото за задно виждане и каза на братята Уайклиф да излязат навън и да преместят труповете, докато в същото време Нестор му крещеше:
— Проклет да си, продължавай. Няма да ги удариш всичките.
Сън поклати глава. Сега вече се обърна към братята и им нареди да се хващат за работа, да извлекат телата встрани от пътя. Братята, изглежда, се чувстваха по същия начин. Изскочиха навън и се заловиха да влачат труповете за ръцете по посока на колите на пътя.
Нестор, загледан през предното стъкло, рече:
— Давате им време да се подготвят.
Карл каза на биячите, Уолтър и Буу, да залегнат зад бара и да изчакат, докато разбере какво става. Очакваше Джак да започне спор, за който нямаха време, а когато Джак го попита той къде ще стои, не му отговори. Вместо това се обърна към Норм и Хайди и им нареди да се качат горе, да намерят сервитьорите и да изчакат в коридора.
— Нито слизайте, нито се показвайте, докато някой не започне да стреля.
Джак отново се обърна към него:
— Ти къде ще стоиш?
Карл отговори:
— Искам да си поговоря с този Нестор.