— Кажи на хората си да излязат. Горе ли са? Искам да сме наясно с кого си имаме работа.
Тони щеше да напише: Никой не помръдна. Всички очакваха смъртоносния сигнал на Нестор, очакваха първия изстрел.
Сега обаче Карл се обърна към Нестор:
— Да ти видя ръцете. Сложи ги на капака.
В продължение на няколко секунди стаята остана съвсем тиха. Тони гледаше четиримата мъже, застанали до колата, Карл с лице към тях, Тони съвсем сигурен, че Карл знае за Нестор и двата пистолета и че Нестор планира да започне престрелка, но както на него му се иска. Сега Нестор се обади:
— Шерифе, разбрал си всичко със задника наопаки. Аз искам да ти видя ръцете. Извади си оръжието и го остави ей там на плота.
Тони обърна очи към Карл Уебстър. Карл отговори:
— Ще бъда пределно откровен с теб. Ако се наложи да извадя оръжието си, ще те застрелям.
Изумително… Карл бе употребил съвсем същите думи, поне според Кристъл Дейвидсън, точно преди да застреля и Емет Лонг. Тони беше абсолютно сигурен… дори и сега можеше да чуе как Кристъл разказваше за случилото се в онази хотелска стая в „Джорджиън“ в Хенриета, пред Тони и останалите, драскащи в бележниците си репортери. Ако се наложи да извадя оръжието си…
— Покажи ми, че си схванал — продължи Карл, — като сложиш ръце на капака.
Нестор постави палци на петлетата на пистолетите си — първо на единия, после на другия — и ги заизважда. Тони проследи хипнотизирано как четирийсет и петкалибровите полека започнаха да се подават над покрива на пакарда…
А Карл насочи напред своя колт — очевидно го беше измъкнал в същата част от секундата — и застреля Нестор, бам, сетне застреля Сън, бам, докато в същия момент от нищото зад бара се появиха Джак Белмонт и двамата биячи, Уолтър и Буу, също въоръжени с револвери, а братята Уайклиф замръзнаха изненадани — заради изникналите иззад бара глави, — след което, бам, Карл застреля единия от тях едновременно с избухналата в бара стрелба, включително от двете страни на Тони горе на стълбите, само дето Тони не можеше да откъсне очи от сцената долу… от Джак Белмонт, вдигнал уинчестъра и насочил поглед нагоре, сякаш проверяваше за Хайди, загрижен за безопасността й… от втория брат Уайклиф, който гръмна с пушката, направи на парчета бутилките на рафта зад Карл и съсипа огледалото… от Карл, който насочи колта си и го застреля, бам, в същия миг, когато вторият брат изпразваше и презареждаше. В този момент гръмна и едноокият бияч, улучвайки втория брат малко преди другият да падне на земята. Тони видя, че сега Карл насочи вниманието си изцяло към Нестор, въпреки че вече беше мъртъв, а Тони се досещаше, че е така, защото Карл беше сигурен, или пък го бе прострелял за втори път. Това накара Тони отново да си припомни думите на шерифа: Ако се наложи да извадя оръжие, ще те застрелям.
Само че как беше извадил пистолета си толкова бързо? Как изобщо бе успял да го измъкне изпод сакото си в онази част от секундата? Карл презареждаше оръжието, като вадеше патрони от страничния джоб на сакото си. Заобиколи бара и отиде до пакарда откъм страната на Нестор, за да го огледа.
Тони също се приближи и застана до него, за да види дали Нестор е мъртъв и да каже нещо на Карл Уебстър.
— Когато поиска от теб да си оставиш пистолета на плота… — Тони се поколеба, преди да довърши: — … ти му каза същото, което си казал и на Емет Лонг. Дума по дума.
— Така ли? — попита Карл.
— Кристъл Дейвидсън ни разправи онзи път в хотела.
— И си го запомнил?
— Записах си го. Всички в стаята го направиха. А сега каза съвсем същото и го доказа, като застреля още трима души.
— Четирима — поправи го Карл. Тони замълча, след което кимна:
— Прав си.
— Онези клоуни стреляха само по мъртъвци — уточни Карл.
Тони вдигна очи към ламаринения таван.
— Ушите ми още звънтят.
Сведе поглед тъкмо навреме, за да види как Карл побутва Нестор в корема с върха на лъскавия си черен ботуш.
В този момент Карл се обърна към стълбите, защото Хайди извика:
— Джак?… Къде е Джак? — След което рече: — Норм е прострелян. Мисля, че е мъртъв.
Първото, което Боб Макмеън заяви на Карл, седнал срещу него през бюрото, бе, че докато трае разследването на престрелката в крайпътната кръчма, Карл трябва да си вземе отпуск. Освен това трябва да даде показания, за да ги сравнят с показанията на останалите свидетели — всички присъствали на местопрестъплението. Карл отговори: