— Значи не вярваш на думата ми?
— По твоите сметки — рече Макмеън — си застрелял и четиримата веднага щом са влезли в заведението, Нестор Лот и трите момчета с него.
Карл кимна с думите:
— Опитвах един нов колт тридесет и осми спешъл с рама за четиридесет и пети калибър.
— Тежичко оръжие.
— Рита по-малко. И уцелваш, накъдето си го насочил.
— Биячите… — Боб Макмеън прегледа документите на бюрото си. — … Уолтър и едноокият, Буу Браг, твърдят, че са застреляли двама.
— Приписват си заслугите — сви рамене Карл, — нямам нищо против, но ти казвам, че Нестор и момчетата му вече бяха мъртви или умираха. Попитай репортера от „Истински детектив“, той видя всичко.
— Днес сутринта се видях с него — рече Макмеън. — Антъни Антонели. Твърди, че си казал на Нестор Лот, че когато извадиш оръжието си, ще го застреляш. Спомняш ли си да си му говорил такива работи?
— Ако се наложи да го извадя — рече Карл.
— Ако си спомняш, каза същото и на Емет Лонг? Тогава разбрахме от неговото момиче, Кристъл Дейвидсън?
— След като го уведомих, че е арестуван. Същото стана и този път, можеха да свалят оръжия, но ако все пак сметнеха да ги използват, щеше да ми се наложи да стрелям и аз.
— Антъни твърди, че никога не бил виждал нечий пистолет да се появява толкова бързо.
— Пита ли го на колко престрелки е присъствал?
— Онова, което твърди всъщност, е, че не те е видял да вадиш оръжието. Просто погледнал, а пистолетът ти си е бил навън и вече е стрелял.
— Коя част от това точно го притеснява?
— Иска да знае дали вече не си го държал в ръка — рече Макмеън, — под плота.
— Дадох им възможност да свалят оръжие — отвърна Карл, загледан обратно към шефа си. — Не го направиха.
— Държеше ли вече пистолета си, или не?
— Държах го.
— Вестниците в Тълса твърдят, че си го извадил и си започнал да стреляш.
— Питаха ме дали съм застрелял и четиримата — рече Карл. — Отговорих им, да, така стана. Не ме питаха дали вече съм държал оръжието.
— Нрави им се идеята за шериф, който вади бързо пистолета — каза Макмеън и се загледа в документите си. — Антъни иска да арестуваме Белмонт, понеже му бил откраднал колата.
— Знам. Казах му, че не е трябвало да оставя ключовете си вътре. Сигурен съм, че пакардът е бил на Джак, но така и не го спомена.
Макмеън отново се взираше в него.
— Забелязах, че винаги използваш първото име на Белмонт. Все едно се познавате доста добре.
— Познавам го — сви рамене Карл. — Пусни ме на свобода и ще ти го намеря.
— Къде смяташ, че се крие?
— Бих проверил първо в Канзас Сити.
След няколкосекундно мълчание Макмеън каза:
— Може би.
— Веднага ще се впише.
— Сигурен ли си, че той е убил онези хора от Клана?
— Толкова бързо, колкото можеше да натиска спусъка. Норм Дилуърт застреля двама направо в колата им. Автоматът му избяга.
— И вярваш, че Белмонт е застрелял Дилуърт?
— Сигурен съм, че го е направил, за да запази жената на Норм за себе си — рече Карл. — Провери куршума, който са извадили от Норм. Дали е бил от уинчестър, или от спрингфийлд ’03.
— Минал е през него и е излязъл от къщата — отговори Макмеън. — Най-вероятно е някъде навън из шубраците. Освен това се съмнявам някой от присъстващите — биячите или сервитьорите — да признае, че е видял Белмонт да стреля по него.
— Вече не работят за него — напомни му Карл.
— Но и нямат причина да го сочат с пръст. Дори и да успеем да ги съберем, съмнявам се, че ще има някаква полза. А онази Хайди Уинстън? Мислиш ли, че е избягала с него?
— Така предполагам. Освен ако не й е извил ръката.
— Не мисля, че тя има нещо против факта, че Белмонт е синче с петролни пари.
За момент двамата се умълчаха. Карл каза:
— Спомняш ли си Пейтън Браг, отпреди няколко години? Правеше уиски и ограбваше банки? Онзи полугрозен, едноок бияч му е брат.
— Знае ли кой си?
— Така смятам, но нищо не каза.
— Имаме ли заповед за задържането му?
— „Волстед“. Можем да спипаме когото си искаме с него.
Отново се умълчаха, и двамата потънали в собствените си мисли, този път за около минута или някъде там.
Макмеън каза:
— Не мога да разбера как си позволил на Белмонт да офейка.
— Допуснах грешка — рече Карл. — Държеше се така, сякаш си прекарваше страхотно, стреляйки по онези хора, нищо работа. Казах му, че ще го прибера.