— Къде?
— В къщата. Достатъчно са, за да живееш като треторазреден крал за поне двайсет години. Останалото съм вложил в няколко бензиностанции и закусвални с един бизнес партньор. За да се движат с колите си, хората трябва да ги пълнят с нещо, освен това все някъде трябва да ядат.
— Държиш сто хиляди в къщата?
— И няколко пушки. Не се тревожи — каза Върджил. Той отпи от уискито си и продължи: — Теб те няма, а репортерите започват да задават въпроси. Ходят ми по дирите до овошките и искат да научат какво правя с парите си. Нали разбираш, веднага са забелязали, че сондите работят. Първо ме питат какво мисля за това, че синът ми постоянно е по петите на бегълци и банкови крадци. Аз отговарям, че след краха през двайсет и девета не ми се вярва да са останали много банки за ограбване. Искат да знаят дали съм разорен. Казвам им, че ако някога отменят Сухия режим, смятам да отворя няколко бара. Не тук, сухи сме като клечки, понеже доскоро бяхме индианска територия и така нататък. Пък и баптистите. Този щат ще си остане сух вовеки, казвам ти. Отговарям им: „По дяволите, не съм разорен, имам инвестиции“. Те пък ми приказват, че не било късно и мен да ме сполети. А аз, им отвръщам, съм се подсигурил така, че пак ще мога да си живея като второразреден крал. По-късно се замислих — това са по пет хиляди на година в продължение на двайсет години — и го смених на треторазреден.
— Казал си им, че имаш заделени пари в брой?
— Не директно, но все това подпитват, дали не съм закопал някъде пари. Отвръщам им, че не им влиза в работата. Най-любопитните хора, които съм срещал през живота си.
Карл рече:
— Щом си им казал, че ще си живееш като второразреден крал…
— Треторазреден.
— … значи имаш пари да го направиш.
— Никога не съм отварял дума за пари в брой.
— А споменавал ли си, че имаш оръжие в къщата и мерникът ти е точен?
— След това започват да ме разпитват за пехотинците на Хънтингтън в Испанската война. Това е всичко.
— А че имаш медал за храброст?
— Понеже ме е улучил снайперист. — Върджил отпи голяма глътка от питието си и продължи: — Онзи писател, Антъни Антонели. Бил си му казал, че ще си бъдеш у дома.
— Вчера бях в Хенриета.
— Още ли ти се иска онази приятелка на гангстери?
— Срещала се с някакъв от петрола и започва да се страхува, че си позволява прекалено много. Двамата с Кристъл вечеряхме и поговорихме за едно — друго. Харесвам я, но не ми се иска да се женя за нея. Знаеш, че известно време е живяла с Емет Лонг, след като е убил мъжа й. Същата работа е и с Хайди Уинстън, момичето, което избяга с Джак Белмонт.
— Как изобщо разговаряш с такива хора?
— Задавам въпроси. Какво е да живееш с мъж, когото издирват жив или мъртъв? Питах Кристъл дали през цялото време е била изплашена. Тя казва: „Ама разбира се.“ Но ми прозвуча изненадана, сякаш за пръв път й хрумваше. Постоянният страх е бил нещо нормално за нея. Хайди е различна, била е уличница и мисля, че вълнението й е допадало. В кръчмата подкачаше Джак, че е застрелял една крава и че го е направил нарочно. А точно под тях през прозореца си лежаха седемте мъже, които току-що бе очистил.
— Няма начин да разбереш такива хора — рече Върджил.
Карл му разказа как на гърдите си Нестор Лот имал Кръст за заслуги, който вероятно бил спечелил през войната.
— Когато го застреля?
— Едва не ударих медала.
— Предполагам, си се целил по към средата — рече Върджил. — Явно е искал всички да знаят, че е бил герой от войната. Ако е бил негов медалът, де.
— Почти съм сигурен, че беше. Човекът нямаше чувства — каза Карл, — но когато дойде времето да застанем един срещу друг, го направи.
Върджил произнесе:
— Натъкваш се на всякакви странни птици, а?
В този момент Нарциса Рейнкроу се появи от кухнята, понесла собственото си питие, уиски и кока-кола, за да им каже, че вечерята е готова.
Настаниха се около масата в далечния край на кухнята. От двете им страни имаше прозорци и се виждаха пеканови дървета — докъдето поглед стига.
Нарциса им сервира стек, яйца и картофи — всичко изпържено, една купа останал от по-рано бял фасул с осолено свинско, самун хляб, който сама беше изпекла, и чиния, в която имаше кисело зеле, поръсено с доматен сос. После седна заедно с тях и се заслуша как си говореха за това, че Франклин Рузвелт печелел президентските избори, щастливи, че е направил на пух и прах онзи задръстеняк Хърбърт Хувър.