— Мисля, че беше „Либърти“ — отговори тя. — Или „Психология“, онова, което се казва „Живот в модерния свят“!
Първият път, когато Кристъл видя апартамента на Карл, й се беше наложило да дойде до Тълса за покупки. Той я разведе из жилището с две спални, където живееше още откакто бе станал заместник щатски шериф, като й каза, че плаща по трийсет месечно и в това влизали мебелировката, отоплението и осветлението, нова кухня, както и верандата за спане отзад… Кристъл отвърна:
— Не е зле.
Той й каза, че все се канел да пребоядиса стените и да купи нови килими, но засега не бил направил нищо друго, освен да окачи онези снимки във всекидневната. Почака, докато Кристъл се приближи до стената с фотографии в рамки, някои от тях увеличени.
— Това е баща ми в униформа, от времето когато е бил по корабите с морската пехота. — Замълча, за да пристъпи тя достатъчно близо, че да докосне снимката, след което прибави: — Бил е на Мейн.
Досега винаги беше казвал съвсем същото на всяко от момичетата, които водеше тук през последните години: „Бил е на Мейн“, и всяка от тях знаеше какво се е случило в Хаванския залив през 1898 и изслушваше описанието му как Върджил изхвърчал от кораба при експлозията, а след това попаднал в испански затвор.
— Вече си ми разказвал за баща си — рече Кристал. — През един от следобедите, когато се отби.
— Когато още живееше във фермата?
— Не много след като застреля Емет. Тогава ми разказа всичко за всички тези хора, за семейството ти, за живота, който си водил, когато си бил малък. — Тя се извърна достатъчно, за да го погледне: — Имах чувството, че искаш да се представиш за обикновен човек, не за тъпо ченге, което само стреля по хората. — После отново се обърна към стената с фотографиите и добави: — Тези никога не съм ги виждала, но се обзалагам, че веднага ще разпозная твоите хора само от начина, по който си ми ги описвал. — Кимна към една от снимките: — Това е майка ти. Името й беше Грейс, нали?
— Грасиаплена — каза Карл. — Произлиза от Грейс. Но това е баба ми, не майка ми. Във вените й тече част от кръвта на северните шайени.
— Грешката е моя — рече Кристъл. — Ако тя е част индианка, значи ти също си отчасти индианец. — Погледна го със слаба усмивка. — Никога не би ми хрумнало.
— Първия път, когато срещнах Емет, в онази дрогерия, той каза, че това ме правело мелез. Това тук в каубойското костюмче съм аз, на четири. Баща ми ми го купи. Като малък е искал да бъде каубой. Като навършил петнайсет, си купил кон за пет долара и решил да отпраши и да си намери работа на пасбищата. Само че баща му, проповедник от Църквата на Пресвятото слово, продал коня още преди да е слязъл от него и задържал парите. Вместо това избягал в Морската пехота, още бил на петнайсет, а майка му пък побягнала към Лейм Диър, за да поживее с нейните хора. Още си е там, но никога не сме се срещали. Не съм срещал и майка си, умряла е при раждането ми. Ето я, Грейс, в бяла рокля в деня, когато се оженили в Хавана. Ето го и баща й с нея, Карлос, на него съм кръстен. Веднъж баща ми ме отведе в Куба и го видях. Ето тук част от петролните кладенци на баща ми. А това сме ние двамата на платформата на сондажната кула, когато бях малък. Той обича да позира.
— Значи от там си го наследил — рече Кристъл.
— Само че не обича петрола. Въпреки че чековете не престават да пристигат, той си отглежда пекановите дървета.
— Сигурно като малък страшно те е глезил.
— Върджил винаги ми купуваше най-хубавите коне. Отглеждам добитък още от дванайсетгодишен, когато за пръв път се научих да яздя като мъж, почти докато се присъединих към шерифите. А този увеличен кадър с къщата? Това сме аз, баща ми и Нарциса на предната веранда в деня, когато се преместихме да живеем там. Преди това живеехме по-надолу по окръжното шосе, на отбивката за частните имоти. Нарциса е домашната му прислужница. Кристъл каза:
— Обзалагам се, че е нещо повече от това.
— Да, е, ами двамата са близки, били са заедно двайсет и шест години. Нарциса се грижи добре за него. Той чете вестници, а тя списания и двамата си разказват какво са научили. Винаги когато мога, карам до Окмългий за уикендите. Двамата с баща ми сядаме на верандата и разговаряме.