— Но по така, че да продължи да не ти вярва? — попита Карл.
— Да, и става страшно объркано. Докато бях в Салисоу, чух, че Чарли наистина е бил там, във форт Смит, заедно с Руби и малкото им момченце Демпси, и мислех да отида да се видя с Руби. Само че отново се преместиха и никой не знае къде са. — Лули се среса енергично още няколко пъти, спря и отново погледна Карл: — Знаеш ли какво реших? Ще отида в Канзас Сити. Казват, че бил страшен град, пълен с интересни места за разглеждане, а и сега вече мога да си позволя пътуването.
— И в Тълса има доста неща за разглеждане — рече той.
Тя го улови, че гледа към хавлията й, и побърза да се загърне с думите:
— Все още имам онези петстотин, които ми дадоха, задето застрелях Джо Янг. Искам да ги похарча в Канзас Сити, не в някакъв петролен град.
— Ако искаш да разгледаш Тълса и да си спестиш разходите — каза Карл, — можеш да отседнеш при мен.
Тя задържа четката над косата си.
— Да отседна при теб?
Карл видя, че хавлията отново се разтваря, ала този път, загледана в него, тя не я докосна.
— Имам апартамент с две спални, нова кухня, удобна всекидневна и голямо радио „Атуотър Кент“ точно до дивана. Всяка седмица идва домашна прислужница, за да почисти и да изпере. Остани, ще те разведа из града.
— Не ходиш ли на работа?
— Взел съм си няколко дни почивка.
Тя среса косата си два пъти и пак спря.
— Какво ще кажат хората, ако се пренеса да живея с теб? Например майка ми, като научи?
— Не й казвай.
— Ами съседите ти?
— Не ги интересува.
Лули рече:
— Почти не те познавам.
— Предлагам ти стая — уточни Карл. — Ако не искаш да разгледаш града, горещите заведения, да излезеш на танци, решението си е твое. Можеш да си седиш на дивана и да слушаш радио.
Лули попита:
— Ще ме изведеш на танци?
Тони извади ключа от ключалката, затвори вратата, обърна се и видя, че Карл Уебстър излиза от спалнята.
— В момента се облича — рече Карл.
Тони просто си стоеше до вратата.
— Говорил си с нея?
— Смята да поостане в Тълса няколко дни.
— Е, няма начин да остане тук.
Тони произнесе последното почти веднага.
— Но може да остане за тази вечер, нали, стига да иска?
— Апартаментът е на наше разположение само до шест.
— Наел си го с намаление — каза Карл. — И не си плащал никакви петнайсет долара, нали, Тони? Излъга ме.
Беше сигурен, че шерифът се шегува. И все пак недостатъчно сигурен. Тони приближи дивана с думите:
— Щом съм казал петнайсет, значи са петнайсет, толкова струваше. Въртеше ми се из главата, понеже ще се наложи да доплащам, ако останем след шест.
— Къде ще спи Лули? В колата? — попита Карл.
— Говорих с хотелската управа и ще й дадат луксозна стая за два долара.
— Докарал си малкото момиченце чак до Тълса и караш нея да плаща?
— Ще се погрижа лично — побърза да уточни Тони.
— Работодателят ти е доста стиснат — каза Карл. — Не се тревожи за сметката, аз ще й намеря къде да отседне. Седни, ще ти разкажа за „Престрелката очи в очи“.
Отново го правеше, караше го да решава в движение, манипулираше го. По същия начин беше постъпил и с Елъди, спомена я, след което го отряза, без да му даде повече обяснения къде може да я намери. Или просто обичаше да слуша собствения си глас.
— Не — рече твърдо Тони. — Искам да чуя повече за „Шериф застрелва убиец с автомат от разстояние четиристотин ярда“.
— Точно така се случи — обясни Карл. — И нищо повече.
— Единственият път, когато си използвал пушка.
— Единственият път, когато ми се наложи.
— Научих, че всичко започнало с обир на банка в Салисоу. Но защо там? Как беше името на този тип — Пейтън Браг? Искам повече подробности.
— Едва ли ще си спомня нещо повече.
В стаята настъпи мълчание, след което Тони попита:
— Защо не искаш да ми разкажеш за случилото се?
— Ще ти разкажа — отвърна Карл. — Но наистина не знам колко ще успея да си спомня със сигурност.
— Нали си го спомняш онзи грозен бияч е очилата с опушени стъкла? Наричаха го Буу.
— Като си извърнеше главата — рече Тони, — не изглеждаше чак толкова зле.
— Но си запомнил грозната му страна — каза Карл. — Истинското му име е Били Браг, малкото братче на Пейтън Браг, убиецът с автомат, застрелян от известно разстояние.