Джак, пъхнал незапалена цигара в устата си и с ръце в джобовете на палтото, беше готов за него. Приближи мъжа и го попита дали има огънче. Охраната потупа джобовете си и поклати глава. Джак бе подготвен и затова.
— Само едната ми ръка я бива — рече той и извади лявата от джоба на палтото, за да му покаже кибрита в нея. Прибави: — Имате ли нещо против да ми запалите?
Охранителят взе картончето с кибритените клечки, а Джак се обърна да погледне Хайди.
— Защо не изтеглиш ти парите?
Хайди приближи русото момиче, което й се усмихна и я попита:
— Мога ли да ви помогна?
Хайди остави чантата си на плота на гишето и видя как момичето погледна покрай нея и очите й си останаха приковани там. Хайди също искаше да погледне, но се страхуваше от онова, което можеше да види. Тя извади пистолета, насочи го към момичето, което все още се взираше покрай нея, и я попита:
— Ще ме обслужите ли, или не?
Момичето забеляза насочения към нея пистолет и промълви:
— Боже мой…
Хайди й нареди да извади парите в брой от чекмеджето и да ги сложи в чантата й. Докато я наблюдаваше как изпълнява заповедта, тя се поинтересува:
— Ти ли си Дорта Джоли?
Момичето спря, стиснало банкнотите.
— Обадиха се от училището и се наложи да си иде у дома. Мисля, че едно от децата й е болно. Познавате ли я?
Хайди поклати глава и добави:
— Не спирай. — А когато момичето спря, попита: — Само толкова ли имаш?
Русото момиче отговори, че са само толкова, а Хайди й нареди да се прехвърли на следващото гише и да изпразни чекмеджето там. Сега вече се огледа и видя, че охранителят лежи по корем на пода. Беше надигнал глава и наблюдаваше как Джак се приближава към нея, към гишето на русото момиче, с думите:
— Как се справяме?
Тя отвърна:
— Добре, предполагам. — И му подаде чантата. Той държеше един стар колт четирийсет и четвърти калибър, който й се струваше прекалено голям. Вероятно го беше взел от охраната. Джак остави и пистолета и чантата на плота и попита русото момиче:
— Случайно ти да си Дорта Джоли?
— Не, не съм — отговори тя. — Определено е станала популярна, откакто споменаха името й във вестника.
— Е, и ти не се справяш зле — рече Джак. — Давай все така — и засили чантата към нея.
Хайди наблюдаваше банковия служител зад бюрото, който се бе вторачил в тях.
— Джак… — рече тя и той обърна гръб на гишето и тръгна към човека зад бюрото, вадейки трийсет и осемкалибровия от палтото си.
— Алармения бутон ли натисна?
Спря на десетина крачки от мъжа, който клатеше глава и не спираше да се кълне, че дори не го е докоснал.
Единственото, което искаше да направи Хайди в този момент, бе да побегне. Тя грабна чантата от ръцете на момичето, докато то все още тъпчеше банкноти в нея, и тръгна към вратата, като извика:
— Джак, натиснал го е, видях го как си пъхна ръката под бюрото.
Беше изплашена до смърт. Джак продължаваше да стои там, насочил пистолета към служителя, който все така се кълнеше в бога, че не е докосвал бутона.
Джак попита:
— Сигурен ли си? — каза го съвсем спокойно, вече се перчеше. Това направо подлуди Хайди и тя му каза:
— Джак, тръгвам. — И го загледа как се обърна бавно и се приближи наперено, като спря при стария глупчо, колкото да му каже нещо, след което най-накрая, най-после се озоваха навън.
Джак ускори крачка, като се усмихваше широко:
— Казах ти, че е нищо работа. Какво можеха да направят? Бяхме насочили оръжие срещу тях.
Докато той произнасяше последното, тя си припомни за големия конски пищов, който беше останал на плота пред гишето.
— Какво му каза там вътре?
— На управителя?
— На стария глупак.
— Казах му: „Татенце, трябва да си потърсиш друга работа.“
— Знаеш ли какво направи? — попита тя. — Остави пистолета му там, при гишето на касиерката.
Думите й накараха Джак да спре и да погледне първо към входа на банката, а сетне и към Хайди, преди отново да тръгнат.
— Мислех, че ти си го взела. — Вече подминаваха бакалията на Крогер. — Бях се залисал с управителя.
— За да му покажеш колко печен клиент си?