— Твърдиш, че вината е моя?
— Ти го взе от стария глупак, нали?
— Нали ти трябваше да се погрижиш за чантата? Беше точно до нея.
— Нищо никога не става по твоя вина, а?
Джак отново спря, за да се огледа, за да се увери. После каза:
— Исусе.
Хайди също погледна и видя старчока да се задава бързешком към тях по тротоара. Вече бе почти до бакалията, когато откри огън, насочил големия пищов към тях. Запъваше петлето и натискаше спусъка на револвера.
Тя се обърна и побягна.
Джак отстъпи зад една паркирана кола, извади своя трийсет и осми и застреля глупчото — уцели го от около трийсет стъпки.
Когато влизаха в колата, Хайди беше решила, че е приключила с Джак Белмонт. Трябваше или да го остави, или да се превърне в кълбо от нерви.
Едно нещо не й даваше мира. Какъв беше Теди Риц, щом не беше италианец? Попита Джони, който наглеждаше клуба, а той отговори:
— Аз съм италианец, Лу Теса е италианец, Теди е евреин.
Тя го спомена пред Джак, а той рече:
— Не знаеше ли, че е чифут? Не му ли видя човката?
Джак просто трябваше да ти покаже, дори и само с тона си, че е по-умен от теб. Обиждаше те и си мислеше, че е много смешно. Обичаше да се перчи и да ти изкарва акъла. Тя сериозно обмисляше възможността да го напусне, но не беше сигурна как да го направи. Трябваше ли да му каже, че между тях всичко е приключило, или не? Беше задържал парите от банката, почти хиляда и седемстотин и освен това я караше да му дава по-голямата част от онова, което изкарваше в „При Теди“. Ако напуснеше Канзас Сити, можеше да го обере до шушка, просто трябваше да изпразни сухото, което държеше в кутията от овесени ядки в кухнята. Само че Хайди харесваше работата си, бакшишите, които й даваха богаташите, а и знаеше, че ако от време на време предлага някоя и друга комерсиална услуга, изцяло избирателно, ще може да си купи каквото пожелае, дрехи, даже собствена кола. Само че, ако останеше в клуба, трябваше да забрави за парите в кутията; Джак щеше да я намери веднага. Рискуваше дори ако просто го напусне, без да го обира. Често си мислеше, че ако някога се хване с Лу Теса, ще бъде доста по-лесно да скъса с Джак.
Четири дни след банковия обир, ласалът спря отпред и в къщата влезе Теди Риц, заедно с Лу, за да разрешат проблема й.
Всичко започна като обикновено гостуване — Джак предложи на Теди да вземе шапката му, Теди му отговори, че нямало да остават дълго. Настани се в креслото със сгънат вестник в джоба на едноредното си палто с кадифена яка. Теса, бодигардът му, остана до входната врата, облечен с дълго черно палто, скръстил ръце пред себе си, напомняйки на Хайди за един управител на погребално бюро. Джак предложи на Теди кафе, нещо за пиене, каквото пожелае. Теди отвърна, че нямало да възрази срещу чаша горещ чай в студения ден. Хайди хвърли на Теса внимателен поглед, след което отиде в кухнята, за да пусне газта под чайника. Когато се върна във всекидневната, Теди тъкмо разправяше на Джак каква чудесна работа върши Хайди с клиентите им.
— Казвам ти, Джаки, още от първата вечер тя се превърна в едно от най-популярните момичета там.
Джаки! Никога не беше чувала да го наричат така.
— Вярвам ти — отвърна Джак. — Сладурана е.
Теди извади една пура и й отхапа връхчето.
— Е, с какво се занимаваш напоследък?
— С нищо особено, това-онова.
Теди запали пурата и издуха едно кръгче — не беше съвършено, но ставаше. Загледан в него, той каза:
— И кое беше банката в Северен Канзас Сити?
Джак също наблюдаваше кръгчето, което тъкмо се разпръскваше, така че се позабави с отговора.
— Не те разбрах? — попита накрая.
— Онази, която удари по-предния ден. Банката това ли беше или онова! — Теди погледна Хайди. — Преструва се, че не знае за какво говоря.
Хайди кимна. Вече не гледаше към Теса, за да насочи вниманието си изцяло към ставащото.
Теди се наведе на една страна, за да извади вестника от джоба си. Беше сгънат на една от вътрешните страници. Хвърли го на масичката за кафе. Хайди прочете заглавието:
Джак изпъшка:
— Чакай малко. Мислиш, че аз съм ограбил тази банка?
— Ти и малката сладурана — отговори Теди.
Чайникът започна да свири.
Хайди стана от стола.
Теди протегна ръка, за да й даде знак да не мърда.
— В банката е споменала името ти два пъти. Когато ти е казала, че управителят е натиснал алармения бутон, и на излизане. — Той погледна Хайди. — Управителят каза, че си нямала търпение да се махнеш от там. Хайде, направи чай. Докато не се върнеш, няма да издавам повече подробности.