Двамата изпиха по още две питиета, докато разговаряха за музика и клубове. Карл каза:
— Изглежда си свирил из всички дупки наоколо.
— В повечето — отговори Макшан. — Като поостарея малко, сигурно ще си намеря пиано в някой бардак.
— Мисля си за момичето, което търся — каза отново Карл. — Възможно е вълненията да й харесват… имам предвид клубовете, не бардаците… така че сигурно работи в някое от тези заведения. Случайно да си чувал за червенокоска с чиста бяла кожа на име Лули?
Още докато го произнасяше, Карл разбра, че е допуснал грешка.
Само че Макшан вече казваше:
— Не, но познавам една червенокоска с чиста бяла кожа на име Кити.
Името, написано на бележката в джоба му.
Тя обикновено казваше на джентълмените на масата:
— А, здравейте — но така, все едно се радваше да ги види, — аз съм Кити. С какво мога да ви помогна, приятели? — Но някой път забравяше и казваше: — А, здравейте, аз съм Лули — но те дори не забелязваха разликата, заинтригувани далеч по-силно от онова, което можеха да видят под прасковената нощничка.
Само веднъж един от джентълмените попита:
— Мислех, че името ти е Кити. — А на нея й се наложи да си измисли цяла история: как сега опитвала второто си име, Кити, понеже го харесвала повече, но още не му била свикнала.
След тази случка всеки път, преди да се приближи до масата, спираше и си напомняше коя е.
Тъкмо репортерът от „Канзас Сити Стар“ — онзи, който я беше посетил у дома в Салисоу, преди тя да замине за Тълса за интервюто с Истински детектив и да си изгуби времето в чакане Карл Уебстър да я изведе на танци, — тъкмо онзи репортер й беше казал: ако някога има път към Канзас Сити, да се хване на работа във „Фред Харви“ на Юнион стейшън. Беше споменал и че момичетата там изкарват добри бакшиши, без да се налага да се събличат. Че ако си намерела работа в някой клуб, може би щяло да се наложи да работи чисто гола. Лули каза:
— О…?
А репортерът обясни, че любимият му бил „При Теди“, някога милионерски дом на Осемнайсета и Сентрал.
После рече:
— Но не доближавай това място, ако си баптистка.
Когато подаде молба за работа, Джони, управителят, й каза:
— Сладка си, но клиентите ни винаги са на първо място. Ако искат да се закачат с теб още в клуба, например да ти пуснат ръка, позволяваш им. А извън клуба, ако им се прище да те заведат на хотел, след като ти свърши работното време — това зависи изцяло от теб.
Младежите, които идваха късно в търсене на лесна плячка, наполовина направили главите, решени да получат каквото искат, бяха известен проблем. Понякога я спипваха в задния коридор, в някоя от частните зали, дори в офиса на Джони, навираха коляно между бедрата й и дишаха тежко, като се опитваха да я накарат да си тръгне с тях.
— Паркър, моля те, ако не работя, ще ме уволнят.
— Артър, толкова съм уморена, че мога да заспя права.
— Чип, неприятно ми е да го призная, но днес ме навестиха гости.
Но успяваше да ги накара да се върнат. Всичките имаха пари, двама изглеждаха достатъчно добре, че да играят в киното, и до един бяха женени.
— Чандлър, какво ще каже жена ти, ако се прибереш вкъщи и миришеш на парфюма ми?
Не беше лесно, но си струваше. Тези типове знаеха какви бакшиши да дават. Истинският проблем на Кити беше Теди Риц.
Беше успяла да икономиса чека за петстотин долара от банкерската асоциация в Оклахома, задето бе застреляла Джо Янг. По-голямата част от чека за сто долара от „Истински детектив“ беше заминала за бензин на идване насам и наем на апартамент на Тридесет и първа — Запад близо до Лютеранската болница. Когато отиде да подаде молба за работа в клуба и говори с управителя, Джони я огледа от главата до петите и заяви, че съвсем скоро ще й се обадят.
Още на следващия ден се отби самият Теди Риц заедно с още един тъмнокос тип — истински красавец, но мургав и с малки белези по лицето, каквито имат боксьорите. Току-що се беше нанесла и разопаковаше — един куфар и няколко кутии. Теди се огледа и отвори всички врати, без да престава да дъвче дъвка. После излезе от банята с думите:
— Искам да знам дали момичетата ми имат хигиенни навици. — А на младия тип каза: — Някога спал ли си в легло „Мърфи“?
— Какво е това? — попита мъжът с нещо като акцент.
Когато Теди приключи огледа, седна и попита Кити: