— Добре, какво можеш?
— Грижех се за сметките в един магазин.
— Лъжеш. Няма значение… и без това не бих позволил на една добре изглеждаща червенокоса жена да работи като сметачна машина. Събличаш ли се?
— Нямам представа как.
Младият, добре изглеждащ мъж с къдравата тъмна коса попита със силния си акцент:
— Не знаеш как да си сваляш дрехите?
Тя видя, че Теди му хвърля сериозен, доста студен поглед и той сви рамене.
Теди беше седнал до паянтовото бюро, което вървеше с мебелировката на апартамента. Протегна ръка назад, без да гледа, и блъсна на пода наемното споразумение и чека от Асоциацията на банкерите в Оклахома. Погледна надолу, наведе се и вдигна плика с чека, като остави договора на земята.
— Какво е това? — попита той.
— Награда.
— За какво?
Теди изглеждаше като човек, който би оценил отговора, така че му каза:
— Понеже застрелях един банков крадец.
Той остана загледан в нея в продължение на няколко секунди.
— Твърдиш, че си била в банката, докато някой я е ограбвал? — Видя, че тя поклати глава, но явно му стана ясно, защото рече: — Какво си правила с оръжие в банка? — Сега вече изглеждаше объркан и се намръщи. — Да не си била заедно с него?
— Искаш ли да ти кажа какво точно се случи? — попита Лули.
Започна да разказва как този бивш затворник на име Джо Янг откраднал колата на втория й баща и я държал против волята й в мотелска къщичка, когато полицията дошла да го търси и тя се оказала в капан в къщичката в компанията на издирван престъпник. По времето, когато стигна до тази част от историята, забеляза, че Теди не я слуша. Беше извадил чека от плика и преглеждаше писмото от банкерската асоциация, в което й благодаряха за извършеното добро дело. После вдигна очи:
— Какво смяташе да правиш с парите?
— Мислех да ги внеса в банката.
— Миличка, банките в последно време не са сигурни. Остави на мен да ти ги пазя. Иначе има опасност някой да се появи и да ти продаде нещо.
Лули направи физиономия и рече:
— Божичко, ами не зная — сякаш имаше какво да каже по въпроса.
Теди пъхна чека във вътрешния джоб на палтото си с думите:
— Не ми казвай, че нямаш доверие на собствения си шеф.
Лули имаше чувството, че младият тип, ако беше боксьор, може да каже нещо на шега — ако изобщо се получеше с акцента му, — например, че е голямо момиче и може сама да се грижи за парите си. Само че той не го направи. Вместо това сви рамене.
Същата вечер Кити сервираше сайдкар на трима млади богаташи, седнали на една от масите в бара. Носеше им коктейлите по два наведнъж, за да не ожадняват между питиетата. Усмивката беше замръзнала на лицето й.
Чакаше Теди. Когато се появеше, щеше да се застави да отиде при него и да си поиска петстотинте долара, защото майка й трябва да се оперира, а нямат парите заради провалената памукова реколта през изминалото лято, както и много други, изсушени до семка и отнесени от вятъра. Така че трябваше да се погрижи майка й да получи своята операция.
А Теди щеше да каже: „Лъжеш.“
Тя погледна към фоайето, готова с историята, но не изгаряше от нетърпение да я разкаже на гангстера. И видя, че там стои Карл Уебстър.
Беше, наистина беше Карл, с неговия отворен шлифер и шапката, която винаги трябваше да стои по точно определен начин. Карл, стиснал износена кожена чанта, а до него един пианист, когото тя познаваше. И двамата я зяпаха и се хилеха. Ето че пианистът взе чантата от Карл и се насочи към гардеробната, а Карл тръгна към нея. Кити усети как замръзналата й усмивка се разтапя, докато в същото време чуваше собствения си глас в мислите й да казва, божичко, погледни го само. Искаше да се хвърли в прегръдките му и да каже как съжалява, че се е отнесла така с него и че е напуснала Тълса по този начин, мислейки за блуса, който беше изпяло онова цветнокожо момиче, затова как се връщаш в Тълса. Сега Карл идваше към нея през бара с лека усмивка, ала очите му не се отделяха от нейните. Едно от богаташчетата каза:
— Котенце, внимаваш ли? Какво си имам тук?
А друг от тримата:
— Какво й става пък сега?
— Хайде, миличка, вземи това — продължи първият, — напълни го с ядки и ни донеси още коктейли, стига да не си прекалено заета.
Лули усети как ръцете на Карл я обгръщат и тя на свой ред плъзна голите си ръце под шлифера му. Притисна се силно към него, усещайки пистолета му помежду им, понеже и сакото му беше отворено. Гледаха се лице в лице и се усмихваха широко, и вече се целуваха, и той беше добър, Кити просто обожаваше мириса на бръснарски спирт и уиски, носещи се от него, само дето богаташчето отново се обаждаше и се опитваше да развали всичко: