Чуха, че някой пусна водата в тоалетната.
И двамата погледнаха едновременно към вратата. От мястото си Лули имаше директен поглед към вътрешността. Тя каза:
— Нямах представа, че тук има някой. Старците ли забавлява?
Карл, застанал малко встрани, чу как другото момиче отговори:
— Знаеш ли какво най-много ме уморява? Да се държа така, все едно ми е приятно.
— Да се усмихваш — съгласи се Лули, — докато те заболи лицето.
— Вярно, но изкарах шейсет долара. Не е зле, а? Сега се качвам горе да поработя в балната зала.
Тя излезе, обута в черни чорапи и обувки на високи токчета, а нощничката й беше отворена на чатала и висеше свободно.
— Хайди? — обади се Карл и излезе от стената от бельо. — Изглежда се справяш доста добре тук.
Не се получи като в крайпътната кръчма — Карл се появява, а Хайди се хвърля към него и двамата стари приятели се радват да се видят. Този път тя рече:
— О, мамка му. Как, за Бога, ни намери?
— Познаваш ли я? — попита Лули, а после се обърна към Хайди и рече напълно сериозно: — Той дойде да намери мен, не теб.
— Шегуваш ли се? — рече Хайди. — Търси Джак, иска да го отведе обратно в Оклахома.
— Кълна се — рече Карл на Лули, — ти си единствената причина да съм тук. — После се обърна към Хайди, като още веднъж забеляза, че на чатала дрехата й виси отворена. — Само че ако Джак се размотава наоколо, не бих възразил да му кажа „здрасти“. Къде сте отседнали?
Хайди стоеше с разкрачени крака, сложила ръце на хълбоците.
— И мислиш, че ще ти кажа?
— Кълна се — повтори Карл, — нямам заповед.
— Но можеш да го застреляш. Как иначе ще се озовеш точно тук?
— Онзи пианист, Макшан, ми каза, че тук работело момиче на име Кити. Качи се и го питай.
Тя се взираше в Карл така, сякаш можеше и да го направи. След това плъзна ръце по бедрата си, обърна се, за да се закопчае, и известно време се въртя, за да намести нощничката. Накрая отново погледна Карл:
— Ако искаш, можеш да го вземеш със себе си в Оклахома, нали? Със или без заповед.
— Сега пък какво, искаш да го арестувам?
— Какво ще кажеш, например, да го обвиниш, че е откраднал колата на онзи репортер?
— Бих могъл.
— И защо няма да го направиш?
— Сигурно е загазил, а?
— Теди твърди, че Джак му дължи две хиляди и петстотин и трябва да му ги даде до утре. Джак нито му дължи, нито би му платил, дори и да ги имаше.
— Защо не избяга?
— Колата не ще да запали.
— Да забърше друга.
— Теди казва, че ако Джак напусне къщата, е мъртъв. Карл, всичко, което трябва да направиш, е да влезеш вътре и да се престориш, че го арестуваш и го връщаш обратно в Оклахома.
— Ако срещу него има обвинения, със сигурност ще лежи.
— По-добре, отколкото да го застрелят и да го хвърлят в реката.
— В този град не пропускат, а?
— Хората в този град са лоши и зли — отговори Хайди. — Кажи ми, че ще го арестуваш… моля те?
— Отговори ми обаче — попита Карл, — дали го правиш, за да го спасиш, или за да се отървеш от него?
— Има ли някакво значение? — поинтересува се Хайди. И прибави: — Елъди също работи тук и Джак й хвърля белтъци.
— Какво, Елъди вече не е ли за продан?
— Заради онзи писател от „Истински детектив“. Писа му и сега чака да разбере дали я обича.
— Мислиш ли, че вече са го правили?
— Съмнявам се.
— Напиши ми адреса си.
Хайди извади чантата си, сложи я на една тоалетна масичка и се приведе над нея. Кити се приближи и застана до Карл.
— Ама наистина познаваш всички курви, а?
Той й каза:
— Дръж се възпитано.
Сега Хайди се приближи и му подаде едно сгънато парче хартия.
— Ще успееш ли да свършиш до обяд? — попита тя. Отвори вратата на път за навън, после спря: — Лу…
Лу Теса влезе и се вторачи в Карл. Носеше смокинг. Той се обърна към Хайди, застанала на вратата и каза:
— Трамвая ли чакаш?
Хайди завъртя очи на Карл и си излезе, а Лули се обърна към Теса:
— Тъкмо говорехме за теб.
— Да? — поинтересува се Лу.
— Карл ми разказа всичко.
Шерифът извади значката и идентификацията си. Искаше му се Лули да не се беше обаждала точно сега. За това кой е. Протегна ръка.
Теса рече:
— Знам те кой си — без да поеме ръката му, а Карл се подготви за каквото там следваше. Теса погледна Кити: — Теди иска да те види. — А после се обърна и към Карл с думите: — Теб също, шампионе.