Выбрать главу

— Знам всичко за малката ти приятелка — рече Джак.

Баща му отвърна:

— Така ли било?

— Нанси Полис. Знам, че когато идва да се видите, я настаняваш в „Мейо“. Знам и че винаги влизаш в хотела през входа на бръснарницата в мазето и изпиваш по едно, преди да се качиш в стаята й. Винаги от същото. Знам, че ти и приятелите ти от петролния бизнес сте накарали да сложат ледени блокове в писоарите и се обзалагате кой ще направи най-голяма дупка, докато се изпикае, но ти никога не печелиш.

— Кой ти каза всичко това?

— Едно пиколо.

— Онзи, който ти намира уиски?

Джак се поколеба.

— Не, друг. Бях му споменал да си отваря очите и да ми се обади, когато тя пристигне в хотела. Виждал съм я във фоайето и веднага я познах.

— Колко ти струва цялата тази информация?

— Два долара. И долар за името и адреса й, както се е регистрирала. Едно от момичетата в офиса е подшушнало на пиколото, че когато тя отсяда при тях, винаги ти плащаш сметката, обикновено всеки втори петък, до края на почивните дни. Известно ми е, че си се срещал с нея в годините, когато живееше в Сапулпа и дори не ти виждахме носа.

Баща му каза:

— И си сигурен във всичко това, а?

— Знам, че си й купил къща, че си я осигурил.

Клюмналите мустаци придаваха уморен вид на баща му, докато той се взираше в него. Винаги когато си помислеше за него, Джак си го представяше тъкмо по този начин. Големите мустаци, костюмът, вратовръзката, но и умореният вид, колкото и богат да беше.

— Значи, да видим сега — каза Орис, — когато дойдох да работя тук, ти беше на пет.

— Напусна ни, когато бях на четири години.

— Е, поне съм сигурен, че беше на десет, когато купих тази къща. На петнайсет през 1921, в годината, когато взе пистолета ми и стреля по онова цветнокожо момче.

Джак го изгледа изненадано.

— Всички стреляха по неграта, бунтовете бяха в разгара си. Не го убих, нали?

— Изгоря целият квартал Грийнууд…

— Негървил — отговори Джак. — А и палежите ги започнаха Рицарите на освобождението. Спомням си, че и тогава ти го казах: не съм драснал и една клечка.

— Онова, което се опитвам да си припомня — продължи баща му, — е кога те арестуваха за пръв път.

— Понеже съм бил стрелял по улични лампи.

— И по обвинение в нападение. Спипаха те, понеже напи онова малко момиче и го изнасили. Кармел Роси?

Джак заклати глава и каза, че момичето не било малко.

— Да й беше видял само циците, щеше да разбереш, че отдавна си беше пораснала. Освен това оттегли обвиненията, нали?

— Платих на баща й цяла месечна надница.

— Окачи си гащичките на храстите още преди да съм успял да я пипна с пръст. Беше моята дума срещу нейната.

— Татко й още работи за мен — рече Орис. — Строи цистерни, от големите, побират по петдесет и пет и осемдесет хиляди барела нерафиниран петрол. Какво ще кажеш да поработиш за него, ще чистиш цистерни? Ще влизаш сред изпаренията и ще изриваш с лопата утайката от дъното. Започни от там и ще ти проправим пътя към десетте хиляди на месец.

— Всичко, в което някога съм се забърквал — произнесе Джак, настанен възможно най-удобно в коженото кресло, — или не съм го започвал аз, или е било чисто недоразумение.

— А когато те спипаха с онази мексиканска марихуана? Какво не й беше ясно на полицията по въпроса?

Джак се ухили на баща си.

— Пробвал ли си?

Искаше да види какво ще отговори. Нищо. Вместо това Орис отвърна:

— Не знам какво ти има. Изглеждаш спретнато момче, всеки ден си обличаш чиста риза, сресваш си косата… Откъде се е взел този грозен нрав? Майка ти ме обвинява, че не бях край вас, и аз започвам да изпитвам вина и ти купувам разни работи, кола, каквото ти е по душа. Забъркаш ли се в неприятности, винаги те измъквам. Ето че сега в криминалния ти живот има място и за изнудване. За какво точно говорим всъщност? Аз ти плащам, или в противен случай ще кажеш на всички, че имам приятелка? Исусе Христе, знаеш ли колко приятелки има в Тълса? И всичките уредени с квартира? Дявол ме взел, държа моята в Сапулпа. Само това ли имаш срещу мен?

— Ще кажа на мама — рече Джак. — Да видим как ще ти се хареса, като научи.

Студените очи на баща му отново го фиксираха. Джак беше готов да се хвърли и да вдигне металния макет на сонда от ъгъла, в случай че Орис се спусне към него. Щеше да каже, че е било самозащита.