— Един момент. Не знам дали ми разигравате някакво представление…
— Само гледай — отговори Карл. — Отвеждам го от тук.
— Хубаво, обаче преди да го овържеш, имам да свърша нещо с него.
— Можеш да му пишеш — рече Карл — на адреса на щатския затвор в Оклахома. — Окова и другата ръка на Джак, който щеше да пропътува така 350 мили, осъзнавайки, че забавната част е приключила. После се обърна към Джак: — Не смяташе да му платиш, нали?
— Още онзи ден му казах, че нямам парите.
— Сигурно си е помислил, че ще се опиташ да ги откраднеш отнякъде.
— Каза, че макаронаджията ще ме застреля, ако не му платя.
— Имаш предвид Луиджи? — Карл се обърна към Теса, който ги наблюдаваше втренчено. После пак каза на Джак: — Как смяташе да се справиш с тях?
— Тъкмо се канех да отида в кухнята — отговори Джак, — за да взема пистолета от кутията за хляб. След това, ако не ми се наложеше да ги застрелям, щях да ги заключа в килера и двамата с Хайди щяхме да заминем за Олд Мексико с ласала на Теди.
— Мексико? — намеси се Хайди. Идеята сякаш не й се нравеше особено.
Теди попиваше всяка дума. Ръцете му стиснаха дръжките на креслото и той се изправи. Карл нямаше представа какво е намислил, но пристъпи напред, блъсна го да седне и застана над него. Видя, че ръката на Теса се прокрадва към вътрешния джоб на палтото му.
Карл попита:
— Луиджи, наистина ли искаш да се замесиш във всичко това?
Теса нито отговори, нито помръдна. Ръката му сякаш беше попаднала в капан във вътрешността на палтото.
Карл поклати много бавно глава наляво и надясно, след което погледна Лули и Хайди. Двете пушеха; Хайди държеше стъклен пепелник.
— Виждате ли колко акъл имат тези двамата. Теди мисли, че един бивш затворник, който е гръмнал седем човека просто така, все едно се е целел на стрелбището, ще се изплаши дотам, че да му плати без възражения, въпреки че не му дължи нищо, а Джак пък смята, че Теди ще го изпусне от поглед, та да може да отиде необезпокоявано в кухнята и да се въоръжи с пистолета от кутията за хляб. — Обърна към Хайди. — Наистина ли го държи там?
— Един от многото — отговори тя. — И си пази парите в кутията с овесени ядки.
— Знаеш ли откъде ги има? — обади се Теди. — Обрал е Националната от другата страна на реката.
— Струва ми се правдоподобно — сви рамене Карл, — но пак не мога да си представя как ще се съгласи да ти ги даде. Казал си му, че ще накараш да го застрелят, ако не го направи? Ако бях на мястото на Джак, щях да се докопам до онази бухалка „Пепър Мартин“… обзалагам се на долар, че е вън в ласала… след което щях да я използвам върху главата ти, но не и преди да обработя Луиджи с нея.
И зачака да види какво ще отговорят. Теса все още не помръдваше, без да вади ръка от вътрешния джоб на палтото си, вторачил в него безизразен поглед, докато очите на Теди подсказваха единствено, че го слуша и нищо повече.
— Само че не съм нито Джак — продължи Карл, — нито малоумен бияч като Луиджи. — Обърна се към Лули и Хайди: — Това сладурче го издирват в Оклахома по подозрения за две убийства, едно в Кребс и друго в Хартсхорн. По един убит човек във всеки град. И всеки от тях е държал ресторант. Всеки от тях застрелян в гръб. Само че сега работи за Теди Риц и местните съдии не смеят да го отпратят.
Карл се бе приближил до рамото на Теди. Сега се наведе към него и рече:
— Къде е чекът на Кити? — А ръката му се плъзна над кадифения ревер във вътрешността на палтото на Теди. — Тук ли е? — попита, като извади един плик. Разбра, че е същият, защото Лули изписка и се приближи да го вземе, но се поколеба и погледна Теди.
— Къде е писмото, което беше вътре?
Теди вдигна очи към нея:
— Какво искаш да кажеш?
— От Асоциацията на банкерите?
— Този чек дори не е твой. — Теди вече започваше да се ядосва. — Издаден е на името на друг.
— Изхвърлил е писмото — каза Лули, — без дори да го прочете.
Карл отново сложи ръка на рамото на Теди. Този път го потупа с думите:
— Това й е името, Луиз Браун. Използва Кити само когато сервира питиета по бельо. — Отдалечи се от Теди, все така настанен в креслото с подвижна облегалка, и застана лице в лице с Теса: — За какво толкова си се хванал там вътре?
Този път беше сигурен, че Теса ще му отговори.