И той наистина го направи — каза със силния си акцент:
— Ако устата ти продължи да мели глупости, може и да научиш.
Карл поклати глава.
— Няма да извадиш оръжие, освен ако не ти обърна гръб. — И се вторачи в лицето му — даваше му време, почти няколко мига вечност, посветени само на него, — както беше постъпил и с любителите на сайдкар, хитреците, подхвърлящи забележки на Кити.
Трябваше да ги предизвика, а от реакциите им разбираше с кого си има работа. Обърна се към Лули. Кафявите й очи го гледаха широко отворени под периферията на шапката, сякаш се канеше да запиши.
Само че не го направи и с това работата приключи.
Хайди беше решила да остане. Можеше да изкарва много повече, носейки единствено чифт черни копринени чорапи. И ако от време на време си лягаше комерсиално с някого. Отиде в кухнята, за да направи на шефа си чаша чай и докато чакаше водата да заври, взе парите на Джак от кутията с овесени ядки и ги напъха зад двадесет и петфунтовия леден блок в хладилника.
Лули дойде, за да се сбогуват, а Хайди я попита:
— Коя си сега, Кити или Лули?
— Карл харесва повече Лули, така че май съм нея. — После рече: — Знам, че си пада малко фукльо…
— Малко?
— Ами как говореше на Лу, как само го дразнеше… Изплаши ме до смърт.
— Притисна го яката — кимна Хайди.
— Обаче Карл е добър човек, наистина.
— Освен това е федерален шериф и не ти позволява да го забравяш. Предай му да държи Джак далеч от мен, става ли? Не искам да говоря с него. Сладур е, но му хлопа дъската. Искам да кажа, наистина му има нещо. Майка му не го е кърмила достатъчно дълго, или нещо от този сорт. Не искам да му казвам, че ще го чакам, след като няма да го направя. — Кимна към кутията за хляб: — Тридесет и две калибровият е вътре, най-добре го вземи. Ще пътуваш за Оклахома в компанията на умопобъркан.
Лули попита:
— Кой от двамата?
В другата стая Теди, вече на крака, каза на Лу Теса да отиде да запали колата и да го чака в нея. После се обърна към Карл:
— Исках да те питам нещо. Носиш онзи колт, който намерихме в теб снощи, нали?
Карл отговори:
— Можеше да накараш хрътката си да провери.
— Кажи ми, че го носиш — настоя Теди. — Проясни ума ми.
— Нося го.
— Търсиш ли си работа? Можеш да вземеш тази на Лу.
— Аз съм навит — обади се Джак, видял открилата се възможност.
— Колко плащаш на човек, за да се разхожда наоколо с пъхната във вътрешния джоб ръка? — попита Карл.
— Ще ти платя колкото поискаш.
— Само за твоя информация — обади се отново Джак, — ако беше говорил на мен така, както говори на Лу Теса пред всички, още при първата дума щях да извадя пистолета и да го застрелям на място.
Теди гледаше Карл, а Карл каза:
— Джак никога не се е изправял очи в очи с въоръжен човек.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Джак.
Карл се позабави с отговора. После попита:
— Иска ти се някой път да ми излезеш, а?
Джак отвърна:
— А на теб?
Отведоха Джак до колата на Лули и го настаниха на задната седалка при багажа й. Джак рече:
— Ами дрехите ми? В килера в спалнята е окачен един чисто нов костюм. — Когато Карл не му отговори, той продължи: — Ще ми свалиш ли белезниците? — Карл каза, че е рано още, а Джак попита: — Добре де, кога?
Този път Карл просто му обърна гръб и се отдалечи. От мястото си зад волана Лули проследи как той приближава ласала откъм страната на шофьора и чука на прозореца. Изглежда, Теса се поколеба, преди да го свали. Карл му каза само няколко кратки изречения. После се върна при тяхната кола и влезе при Лули.
— Какво му каза?
— Че трябва да си смени професията.
Джак се обади откъм задната седалка:
— Веднъж и аз казах същото на един. Седемдесет и пет годишен, имаше „Пийсмейкър“ в кобура, от епохата на Дивия запад.
— Банковият охранител, когото си застрелял? — попита Карл.
Джак най-после си даде сметка, че говори прекалено много.
— Няма да кажа нито дума повече. — Само че го направи, попита: — Защо не тръгваш? Да се махаме от тук.
Лули подкара колата и зави на юг с думите:
— Връщаме се там, откъдето дойдох.
— Карай накъдето искаш — сви рамене Карл, — двамата с Джак само ще се возим. — Обърна се да го погледне и добави: — Сега ми идва наум, че Теди спомена, че си обрал банка от другата страна на реката. Обвиненията срещу теб ще се окажат повече, отколкото очаквах.