— На друго място нарича Нестор „бившият агент от Бюрото по разследвания, кривнал от правия път“. Искаш ли да чуеш как Тони описва престрелката ти с Нестор?
— Ще го прочета някой друг път.
— Казва, че си казал на Нестор, че ако се наложи да извадиш оръжието си, ще го застреляш.
— Боб, бях там.
— Помниш ли, че те запитах дали пистолета ти вече е бил извън кобура? И накрая ти си призна, че е било така? Тони твърди, че те е питал същото и ти си започнал да шикалкавиш. Попитал си го дали смята, че си излъгал Нестор, казвайки „ако трябва да извадя“, докато в същото време пистолетът е бил в ръката ти.
— Просто се забавлявах с него.
— А иска ли ти се да научиш какво е написал? — Макмеън прелисти няколко страници, без да изпуска мястото, докъдето беше стигнал, изглежда реши да му прочете нещо, ала после вдигна очи и го погледна: — Как така не е пострадал никой от добрите?
— Нямаше добри.
— Норм Дилуърт?
— Той беше на път да мине към добрите.
— Все още вярваш, че го е застрелял Джак Белмонт?
— Сигурен съм.
— Май не съм ти споменавал, че Лестър Кроу е подал оставка.
— Това вече е жалко — рече Карл.
— Решил е, че не сме се отнесли както трябва с Нестор.
— Канеше се да ми прочетеш какво е написал Тони?
Макмеън отново насочи поглед към списанието и зачете:
— „Нестор Лот насочи напред и двата си никелирани четирийсет и петкалиброви и се прицели в шериф Карл Уебстър“ — вдигна очи към Карл, — „който в същия момент, със светкавични рефлекси, го простреля в гърдите.“ В края на изречението има само още една дума — каза той. — „Бам.“
— Написал е „Бам“? — ухили се Карл.
— „Бам.“
— Казах му да напише каквото е видял. В крайна сметка седеше на първия ред. — Чувстваше се добре, всичко работеше в негова полза. — Боб, трябва да тръгвам, в два имам среща с Орис Белмонт.
— За какво?
— Джак му се обадил, защото му трябвал адвокат за процеса, но Орис му затворил. Мисля, че старецът трябва да му помогне.
— И да наеме добър адвокат, за да му спаси кожата? — попита Макмеън. — Защо? За да го застреляш?
Карл се усмихна, знаеше, че Боб се шегува.
— Не го вярваш, нали?
— Не, но е напълно възможно — рече Макмеън. — За известно време те прехвърлям към личния състав в съда.
— Защо, какво съм направил?
— Отиде в Канзас Сити без разрешение.
— За да потърся Белмонт. Вече го обсъждахме.
— Съгласихме се, че може да е там. Обсъждането приключи дотук. Извадил си късмет, че си го открил.
— Той се закле, че ще избяга от затвора и ще ме застреля.
— Как все така се получава, че тръгваш по петите на някой престъпник и цялата работа се превръща в лична свада?
Карл не беше сигурен за какво говори Макмеън.
— Като се започне с Емет Лонг. Със сигурност ти се искаше да го спипаш.
Странно как всеки път, когато Карл си представяше Емет, в съзнанието му изникваше онзи мустак, с полепнал по него сладолед. Ала въпреки това виждаше в него и опасен престъпник, от най-опасните, първото му голямо изпитание.
— Само с някои е така — каза той.
— Ами Нестор Лот? Там имаше ли лични чувства?
— Нестор… Нестор ме плашеше. Държеше се толкова сериозно, че чак беше глупаво.
Карл добре си спомняше думите на баща си: „Колкото по-нависоко работиш в онази банка, толкова по-добър изглед ти се открива към Тълса.“ А друг път му беше споменал: „Който успее да забогатее, получава право да си построи висока сграда със собственото му име на фасадата и да си купи къща в Мейпъл Ридж.“
Орис си нямаше сграда, кръстена на негово име, но пък бюрото му беше нависоко, откъдето се откриваше просторен изглед, а ръцете му почиваха върху кожените подлакътници на креслото. Карл го познаваше от снимките по вестниците, макар че човекът пред него вече не беше с гъсти мустаци; това време беше в миналото.
Орис каза:
— Не ме интересува дали знаеш, че Джак ми се е обаждал. Въпросът е личен.
И скръсти ръце, след което се подпря на лакът, но, изглежда, не му беше много удобно.
Карл му преразказа думите на един от заместник-шерифите в общинския затвор: как подслушал разговора на Джак и чул, че момчето се нуждаело от адвокат. И че след това Джак затворил телефона.
Орис отговори:
— Ти го тикна в затвора, нали? Какво, присъдата му ли не ти се понрави?