— Процесът не беше справедлив — отвърна Карл.
— Какво те интересува?
— Адвокатът на Джак беше един млад италианец от Кребс, назначен от съда и одобрен от съдията, някой, за когото знаеха, че могат да държат под контрол. Първата грешка на адвоката беше, че се опита да отстрани съдията от делото.
— По отвод — каза Орис.
— Точната дума. Със забележката, че съдията е поддръжник на Клана, а седемте човека, които Джак застрелял, били членове. Съдията каза на адвоката, че ако не го остави на мира, ще го обвини в неуважение към съда и ще накара да го хвърлят в затвора.
Орис поиска да узнае каква е била защитата.
Карл отговори:
— Фактът, че Нестор нямал правомощия, а на хората от Клана не им било работа да отиват в кръчмата с оръжия и факли. Прокурорът накарал свидетелите си да разкажат как обвиняемият убил приятелите им съвсем хладнокръвно, седмина мъже със семейства, чиито намерения били единствено да наложат спазването на закона.
— Прокурорът — продължи Карл — описа случая като базиран на необичайни обстоятелства, при които нападателите се превърнали в жертви. Заради това обвинението е в непредумишлено убийство вместо в убийство първа степен.
— И е получил двайсет години — каза Орис.
— Предполагам, че съдията не е можел да му даде повече.
— Къде ще ги излежи?
— В Макалистър.
— Където беше и преди.
Карл едва не се изпусна: Където го изпрати ти, но се въздържа и вместо това си помисли за думите, които мистър Белмонт му беше казал само минута по-рано: Какво те интересува?
— Четох във вестника, че от цялата работа си излязъл герой. Застрелял си Нестор Лот и още трима други, момчета. Как така не са те извикали да свидетелстваш?
— В съда го изкараха, че съм бил там, за да затворя нелегален бар. Нестор Лот атакувал федерален пазител на реда по погрешка. Бях един от свидетелите на прокурора, но така и не ме призоваха. Явно са се бояли, че това може да позволи на адвоката на Джак да превърне случая в самозащита. Делото продължи ден и половина, журито се произнесе тази сутрин, заседаваха само час. Според тях, щом Джак е банков крадец, няма нищо лошо да отиде в затвора.
Орис каза:
— И тази идея не ти се понрави?
— Не съм съгласен с подробностите. Мисля, че трябва да лежи, но не и за нещо такова. Шерифската служба в Канзас Сити е готова да го прибере по всяко време. Издирват го за убийството на седемдесет и пет годишен старец, охранител, по време на банков обир.
— Убил е човек?
— Да. Джак умее да стреля. Така че или ще си излежи времето тук, или ще се измъкне след обжалване, но най-вероятно аз ще съм този, който ще го отведе в Канзас Сити, както го доведох тук.
Орис отново постави ръце на облегалките на креслото, за да премести тежестта на тялото си и се намести по-удобно.
— Чел съм за теб — каза, като кимна няколко пъти. — Преди няколко години застреля Емет Лонг. Веднъж го видях в Сапулпа. Приличаше на човек, който мисли единствено за себе си. Застреля и Пейтън Браг, нали? От четиристотин ярда, в тъмното. Трябваше веднага да те позная, ти си шерифът — милионер.
— Баща ми е човекът с парите.
— И него го познавам, Върджил Уебстър. Поканихме го да членува в борда на директорите в банката в Окмългий, но той отказа. Обаче ми се стори приятелски настроен.
— Баща ми си живее добре, отглежда пекани и чете вестници — рече Карл. — Бизнесът не ни влече особено, въпреки че известно време отглеждах добитък, докато не пораснах достатъчно, за да стана шериф.
Орис извади джобния си часовник, хвърли му един поглед и попита Карл дали е ял. Карл поклати глава. Орис включи интеркома на бюрото си, наведе се над него и каза:
— Одри, обади се в „Нелсън“ и попитай дали още имат панирани пилешки пържоли. Ако са им останали, да заделят две, а ние ще се отбием. С картофи и грах. — После се обърна към Карл: — Понякога в три часа вече са свършили всичко.
„Нелсън“ беше любимият ресторант на Карл в Тълса.
— Хората тук не се ли хранят на друго място?
След малко Одри се появи, за да ги извести, че ги очакват.
А Орис попита Карл:
— Защо да му помагам?
— Защото ви е син — отговори шерифът и видя как Орис поклати глава.
— Вече не.
— Разговарях с мисис Белмонт — продължи Карл. — Известно ми е, че тя също не храни симпатии към него. Просто се чудех дали ви е известно каква червива ябълка беше това дело и дали сте имали време да го обмислите. Или да го обсъдите с някой добър адвокат и да се допитате до мнението му.