— Ами ако пистолетът му е на масата?
— На закуска? — попита тя.
Били попита:
— Въобще не го познаваш, нали?
Думи като тези обикновено караха Вениша да се замисли.
Карл се върна заедно с подаръка, остана колкото да види как очите на баща му светнаха и отново излезе с ремингтъна, като каза, че ще се придържа към задната част на къщата, тъй като най-вероятно щели да дойдат от там. Лули изглеждаше разтревожена.
— Но той няма никаква представа къде са. Могат да се крият между дърветата и да го застрелят от там? — попита тя Върджил.
— Точно както ме простреляха в Гуантанамо — обясни Върджил, загледан в пушката „Краг-Йоргенсен“. После я вдигна към рамото си, за да погледне по дължината на дулото. — Изкачвах се по склона, за да очистя един снайперист, само че не внимавах, мислех за друго и онзи дон ме изпрати у дома с куршум в хълбока. Карл обаче винаги си отваря очите на четири, никога не спи. „Краг“ е добра пушка, във войската я носеха почти през цялата Испано-американска война… Обаче аз бях с пехотинците на Хънтингтън, прочиствахме района на Гуантанамо, бяха ни зачислили винтовки „Лий“. Карл, изглежда, е забравил по някаква причина. Ей, да не му кажеш? Този „Краг“ е истинско сладурче, ще го окача над камината.
Лули не можеше да си намери място от притеснение.
— Не трябва ли да наглеждаме пред къщата? — попита тя.
— Права си, да надникнем през прозореца.
— В къщата са — каза Били. — Къде иначе, ако са си у дома?
Не бяха проверили дали колата на Карл все още си е на мястото.
— Явно чакаш онази жена да ги извика — обади се Вениша. — Беконът е готов, в момента го сервира.
Били рече:
— Изглежда вкусно, нали? Трябваше да хапнем нещо в Окмългий. Помниш ли, че ти предложих?
— Сега сипва царевицата в купата.
— Обичам да смесвам бекона си с царевица — рече Били.
— Според мен са в съседната стая — продължи Вениша. — Иначе защо ще приготвя закуска, ако всички вече не са се събрали. Нали?
— Изпържила ли е яйца? — попита Били.
— Мисля, че още не е, сигурно чака, да ги попита как ги искат. Тостерът е на масата. Има желе. Какво друго? Сос „Лий и Перинс“.
Загледан към Нарциса, Били се изправи на колена зад купчината дърва.
— Донася и кафеника… разлива по чашите — рече той. — Ще се приближа. Така ще съм готов, когато той влезе.
— Дай ми пушката — каза Вениша, взе я, запъна петлето и попита: — Готов? Ще броя до три.
Карл се намираше между дърветата малко встрани и зад тях на около четиридесет крачки разстояние. Искаше да се приближи малко по-близо, преди да им каже да свалят оръжието. Само че двамата изведнъж започнаха да се промъкват към къщата, така че просто тръгна след тях. Видя ги как влизат през задната врата — оставяйки я отворена — и изчезнаха от погледа му, докато и той не стигна до нея и не надникна вътре.
Видя, че Вениша е тикнала дулото на уинчестъра под брадичката на Нарциса и я кара да се повдига на пръсти, за да изпълни заповедта й: да извика към съседната стая.
— Идвайте. Готово е.
Вениша и Били се обърнаха към вратата на всекидневната. Карл пристъпи в кухнята. Намираше се точно до масата на около дузина крачки зад тях. Били вече надничаше през вратата. Накрая се извърна така, че Карл за момент успя да зърне част от очилата му, но в този момент в кухнята влязоха първо Лули, а после и Върджил.
Двамата погледнаха право в него, сякаш се чудеха какви ли ги върши там.
Вениша вече говореше на висок глас:
— Къде е Карл? Доведете го тук, или ще застрелям момичето.
В този момент Карл презареди с помпата на пушката — напред и назад, а острият звук ги накара да си дадат сметка, че само след секунда в гърбовете им ще се забие облак от сачми.
Само че същото щеше да сполети Лули и Върджил точно зад тях.
Карл обмисли възможността да им отправи обичайното предупреждение: да свалят оръжието, защото ще ги застреля. Само че и бездруго вече си бяха глътнали езиците и нямаше начин да обърнат оръжие срещу него. Сигурен беше, че го разбираха — Вениша, омазана по най-жалък начин с кръгове червен руж по бузите, а Били Браг, премигващ срещу Карл през сините стъкла на опушените си очила, като от време на време хвърляше безпомощни погледи към Вениша. Върджил също го разбра, понеже погледна натъжен първо Карл, а после и Вениша, след което пристъпи към нея и измъкна уинчестъра от ръцете й, докато в същото време Карл избиваше пистолета от ръката на Били с дулото на ремингтъна и му удряше плесница с опакото на ръката през обгарялата част на лицето, от което сигурно го заболя ужасно, но пък беше за предпочитане пред куршум в корема. Карл улови замаяния нещастник за ръката, издърпа един стол от масата и го настани в него. Върджил докара Вениша под ужасения поглед на Лули, а Нарциса попита: