Заместник-директорът отвърна:
— Обаче от мен се очаква да не го изпускам от очи.
— Фаусто, губиш ми времето и само усложняваш нещата. Твоят затвор и апелативният съд, одобрил срещата ми с клиента, разбират как става тази работа. Искаш ли всички онези съдии да започнат да се мръщят в тогите си заради правилата, които не преставаш да ми навираш в лицето?
— И къде да отида? — попита Фаусто.
— Където пожелаеш. Ако имаш желание да си наблизо, използвай спалнята надолу по коридора, онази, в която няма дрехи. Отпусни се на леглото и подремни. Ако ти се прище нещо за ядене или за пиене, повикай Александър и той ще се погрижи.
Джак се обади:
— Да не ти е роб?
— На бас, че винаги си бил лошо хлапе — рече Сесил. — Чувам, че навремето си се опитвал да изнудваш баща си. И въпреки това той плаща доста пари, за да те откачи, понеже няма избор и в края на краищата си му син. — Сесил се обърна към неговия човек: — Александър, погрижи се за директора, ако обичаш. Покажи му стаята. — И рече на Фаусто, все едно говореше на дете: — Върви след Александър. — Двама излязоха от стаята и тръгнаха надолу по коридора, а Сесил отново започна да говори: — Представяш ли си как този човек заявява на петстотин затворника да се държат прилично? Сипи си нещо за пиене и сядай. Искам да те разпитам за свидетелите. Кой те харесваше, кой не и къде са сега.
Джак мина покрай креслото на Сесил Гайтън и отиде до прозорците, гледащи на запад. Късното следобедно слънце все още се подаваше над хоризонта. Джак погледна на юг и видя как по булевард „Чоктоу“ минава една трамвайна мотриса, точно зад хотела. Чак тогава приближи количката с напитките и си наля уиски, чисто.
— Курвите ме харесваха — каза той, — също и биячите. Намери Хайди Уинстън от Канзас Сити, тя ще ти каже всичко. — Седна на дивана. Видя как Сесил Гайтън си взе бележника и обърна няколко страници.
— А какво ще ми каже онзи шериф, Карлос Уебстър?
— Така ли му било името, Карлос? Нямах представа, че е мелез.
— Доколкото разбирам, отговаря на името Карл.
— Твърдеше, че по всяка вероятност ще лежа, по едно или друго обвинение.
— Разговарях с действащия шериф в Тълса. Той каза, че според Карл Уебстър са те изпързаляли на делото и че пак според него с добър адвокат си щял да се отървеш на обжалването.
Джак рече:
— Не съм го чувал да казва нищо подобно. Иска да ме види зад решетките.
— Набрал ти е, а?
— Нищо не би му направило по-голямо удоволствие. Заявих му, че веднага щом изляза, ще го намеря и ще го застрелям.
— Хайде това да го отложим — заяви Сесил, — докато не ти издействам разрешително за безразборна стрелба. Тук пише, че си застрелял седем души за по-малко от половин минута.
— Не знам дали ми отне и толкова. Налитаха ни с факли.
— Сигурно си бил изплашен до смърт.
— Бях прекалено зает да ги отстрелвам.
— Не, страхувал си се да не изгориш жив, ужасен начин да умре човек. Ще се наложи да докарам онези момичета и биячите в съдебната зала, за да разкажат колкото уплашени са били. — Той запали цигара.
Джак попита:
— Може ли да си взема една?
Сесил му хвърли пакета „Олд Голд“, почти пълен, както и един кибрит и му каза да ги задържи.
Поне засега срещата вървеше добре. Сесил продължи:
— Как са момичетата иначе, изглеждат добре, нали?
— За курви — отвърна Джак.
Допушиха си цигарите. След малко Сесил сложи ръка на стомаха си и рече:
— Опа. Май още не съм се отървал от диарията. Снощи в Кребс ядох спагети с кюфтета. А уж е най-добрият ресторант в града. Стой мирен. — Изправи се с думите: — Връщам се след няколко минутки. — И, превил рамене, ускори крачка надолу по коридора, стиснал някакво списание.
Джак почака, докато не чу как вратата на банята се затваря. Чак след това стана и отиде до втората спалня, където чакаше Фаусто. Вратата беше отворена. Проснатият на двойното легло Фаусто понечи да се изправи:
— Приключи ли вече?
— Тъкмо започваме. Сесил има рядко щастие от някакви италиански манджи.
Видя как Фаусто отпусна глава върху възглавниците, които беше натрупал една върху друга. Сакото му беше окачено на стола, върху него беше и шапката му, а кобурът бе провесен на една от страничните облегалки. Пистолетът, четирийсет и петкалибров автоматик, стоеше на видно място на нощната масичка.