Но те отново спряха.
— Бенър, нали ти е ясно, че не можеш да обикаляш Форт Уърт без придружител?
— Ти можеше да ме придружиш. Вместо това ме набута в тази стая, заключи ме и отиде при твоята проститутка. Там отиде, нали?
— Да. Видях Присила. Сега доволна ли си?
Тя го гледа безмълвна и наранена няколко секунди преди да легне отново и да му обърне гръб.
„Глупачка“, промърмори той, затръшвайки вратата между двете стаи. Хотелската стая се затвори като клетка около него и той закрачи напред-назад. Размишляваше дали да се върне и да й се извини, че я е заключил. Можеше да й предложи да я разведе из града след като свършат работа с Кълпепър. Но той не намери сили да се довери на себе си. Тя си мислеше, че е задоволил желанието си с Присила. А не знаеше, че изгаря от желание сега.
Джейк се тръшна на леглото и си свали обувките. Трябва ли да предупреди Бенър, че Шелдън е в града? Той би го убил тази нощ. Силата на омразата го плашеше. Шелдън беше опасност за Коулманови. Но отношението му към Бенър правеше омразата му убийствена.
Шелдън явно не беше в траур заради жена си, нероденото бебе и тъста си. Не се държеше и като мъж, чакащ отговор на предложението си за женитба. Той се държеше самоуверено и сигурно, сякаш отговора, който чакаше беше известен предварително. Такова нахалство дразнеше Джейк.
И какво, по дяволите, правеше той във Форт Уърт? Джейк погледна към вратата, свързваща двете стаи. Бенър не можеше да е останала незабелязана в Ларсен, докато се е приготвяла да тръгне с тях. Можеше ли Шелдън да е дошъл тук след нея нарочно, като си е мислил, че тя ще е по-склонна да приеме предложението му, когато е извън закрилата на семейството си?
Е, независимо дали Бенър му е сърдита или не, Джейк реши да не се отделя от нея на следващия ден. Нямаше да позволи Шелдън да се приближи до Бенър.
Той погледна ръцете си и се изненада, като ги видя свити в юмруци и побелели от стискане. Беше си ги представил около врата на Шелдън. Точно това искаше да направи той с всеки мъж, който докоснеше Бенър. Не можеше да понесе мисълта за нечии ръце върху нея. Освен собствените си.
Ругаейки се, той се върна в леглото и се опита да се отърве от мисълта за тях двамата — той и Бенър заедно.
Бенър, с коса и кожа, мокра и ухаеща на сапун.
Бенър, с отвръщащи устни под неговите.
Бенър, с бедра обвили неговите.
Бенър, с гърди, топящи се под езика му.
Представите упорито го измъчваха, докато собствената му ръка не донесе облекчение на слабините му.
Поток от сълзи продължаваше да се стича по бузите й в несекващи вадички. Слава Богу, че не заплака пред него. Знаеше ли той, че е плакала когато я остави сама на брега на реката снощи? Кога ще спре да се унижава така? Кога ще се научи?
О, снощи той беше близко. Беше близко до това да я люби и тя знаеше, че го иска. Страстта, с която я беше целувал, не можеше да бъде измамна. Любящите докосвания на устните му върху гърдите й не можеха да са продукт на въображението.
Но защо беше спрял?
Беше казал, че е твърде стар, че не е достатъчно добър, че… Но тя знаеше, че това са измислени извинения. Истинската причина беше, че Джейк я желае, но все още обича майка й. Той не беше склонен да се задоволи със заместител.
Тя се заслуша в шумовете от другата стая, докато той се приготвяше за лягане. Чу плискането на водата, тропането на обувките и поскърцването на пружините на леглото, което пое тежестта му. Беше ли се съблякъл? Как ли спи Джейк когато е сам? Не в нощна риза, не е в неговия стил. По бельо? В тази горещина? Без нищо?
Тя почувства слабост при мисълта, че той лежи гол само на няколко крачки от нея и се обърна по корем с надеждата да охлади малките пламъчета, които се запалиха в тялото й.
Защо се измъчва така? Няма ли никаква гордост? Тялото на Джейк не гори в огън, нали? Огъня на желанието, който Бенър беше запалила в него той беше угасил друга жена.
Присила Уоткинс. Без дори да я е виждала, тя ненавиждаше тази жена.
Дълго лежа будна, мислейки си дали Джейк е заспал. Дали и той съжалява за онези моменти на страст между тях снощи или съзнанието му възпроизвежда тазвечерната среща с Присила?
В ранните часове момчетата се върнаха пийнали, весели, с несигурна стъпка. С висок шепот, който проникваше през стената, Джейк ги предупреди да бъдат по-тихи и да си лягат преди да са ги изгонили от хотела. Тя чу как се настаняват и остана будна, питайки се какво жена като Присила може да направи за мъж като Джейк, което тя да не може.