— А-а-а… — Грейди Шелдън достигна върха.
Присила се престори, че също свършва. Той беше скапан любовник — вземаше всичко без да даде нищо. Трудно можеше някой да я задоволи. Грубото, запотено любене на Шелдън ни най-малко не я възбуди.
Тя чувствено прокара дългите си нокти по гърба му.
— Хм — въздъхна той — хубаво е.
Тя се отдели от него и се обърна настрана. Изтощен той отпусна глава на рамото й.
— Добре ли беше?
Тя обърна очи към тавана. Тези, които питат, никога не са добри.
— Много — каза тя, духайки нежно в ухото му. Ръката му намери гърдата й и я стисна силно. Тя му го позволи. Грейди беше получил от нея това, което иска, но тя далеч не беше доволна. Тя още не беше свършила с него и докато не го направи щеше да продължава да гъделичка гордостта му и всичко, което можеше да се гъделичка.
— Ще идваш ли да ме виждаш често?
— Не. В Ларсен съм.
Ръцете й останаха неподвижни за секунда. Грейди дори не забеляза.
— Ларсен? В Източен Тексас?
— Ъхъ — той леко я ухапа по врата. — Имам там дъскорезница. Най-голямата.
Тя сложи ръка на бедрото му. Май беше по-потен, отколкото си беше помислила отначало.
Във финансовите кръгове се знаеше, че индустрията, която има бъдеще в Източен Тексас е дърводобивната.
— Внимавай със зъбите, мили — последното, което искаше, бяха белези от зъби. Това беше едно от условията, които поставяше пред клиентите си. Прави каквото искаш, но не оставяй никакви следи за следващия.
— Извинявай — промърмори Грейди. — Замислих се за моя бизнес. Сега, когато имам железопътна линия, е по-лесно да се транспортира дървения материал в цялата страна.
— Разбирам — каза тя замислено. — Не се ли безпокоиш как вървят нещата ти там, когато те няма?
— Имам дузина работници, които вършат работата вместо мен.
Да, Шелдън можеше да се окаже твърде ценен, за да завърже приятелство с него. Тя не беше толкова глупава, че да вярва, че „Райските градини“ ще продължават да съществуват все така безгрижно. Недоволните църковни групи щяха да я лишат от бизнеса й рано или късно. Дори да не успееха да го направят, на нея не й се искаше да завърши дните си като „Мадам“. Тя искаше години на удоволствие, в които да живее от богатството си. Сега беше моментът да инвестира, да направи пари.
— Откъде познаваш Джейк Лангстън? — Грейди се надигна и тя видя на лицето му съвсем простодушен израз. — Или греша? Познаваш го, нали?
— Не го познавам. Но зная кой е — каза горчиво той.
Тя взе главата му и я насочи отново към гърдите си:
— Нямаше да попитам, ако знаех, че това ще те разстрои. Моля те, не спирай, толкова е хубаво.
Той целуваше грубо гърдите й и изкарваше огорчението си върху нея.
— Видях го за пръв път в деня на сватбата си.
— Той беше гост на сватбата ти?
— Не мой, на жена ми. Или, по-скоро, на тази, която трябваше да ми стане жена.
„Не може да бъде!“ Нищо чудно, че името му й звучеше познато. Тя го беше чула за пръв път от Дъб. Възможно ли е мъжът в леглото й да е бившият годеник на Коулмановото момиче? Съдбата рядко е така благосклонна. Присила с усилие овладя задоволството си. Но трябваше да е сигурна, затова се засмя с престорено безгрижие:
— Грейди, говориш безсмислици!
Той се усмихна накриво:
— Сигурно. Е, добре, имах известни неприятности на сватбата си. Отмениха я в самата църква.
Тя седна пъргаво. Очите й бяха разширени от учудване:
— Не! Разкажи ми какво се е случило.
Той повтори историята, която беше чула от Дъб.
— Онзи проклет контрабандист каза, че аз съм направил на дъщеря му бебе — завърши той разпалено. Присила му отправи разбираща усмивка.
— Аз те имах, Грейди, не бих била изненадана.
Той се засмя самодоволно:
— Е, предполагам, че съм достатъчно потентен да го направя.
— Трябва да дойдеш при мен по-скоро. Ние няма да позволим такъв инцидент като бебе.
Тя го целуваше, използвайки езика си така, както никоя друга жена, даже Уанда.
— И къде е мястото на Джейк във всичко това? — попита тя накрая, когато се отдръпна.
Сърцето й биеше от вълнение; не от целувките, разбира се, а от това, което предстоеше да чуе.
— Той се застъпи за семейството на годеницата ми. Бенър, така се казва тя, излезе преди да успея да й обясня.
— О, бедният. — Присила се облегна на възглавницата и го притегли съчувствено към себе си. Очите й блестяха, но внимаваше той да не забележи.
— Бях обвързан с Уанда и баща й.