— Беше?
— Тя загина при пожар преди няколко седмици.
— Колко жалко…
Той повдигна глава и й намигна:
— Не и за мен.
Безмълвно й съобщи онова, което не смееше да изрече на глас. Присила присви очи, преценявайки Грейди Шелдън по друг начин. И той като нея не позволяваше на никого да се изпречи на пътя му, когато искаше да постигне нещо.
— Пожарите са гадно нещо, нали? — тя драскаше ушите му.
— Разбира се.
И двамата се засмяха. Той зарови глава в гърдите й и започна буйно да ги целува. Но Присила все още нямаше пълната картина.
— Какво общо имаш с Джейк сега?
— Той е управител на ранчото на Бенър, това, което баща й й даде. То трябваше да бъде и мое. Тя притежава акри сечище, което ще погуби.
— А ти го искаш — подсказа й интуицията.
— Харесваш ми, Присила. Мислим по един и същи начин — усмихна се той гадно. — След като жена ми без време умря, ходих при Бенър да я моля на колене да ми прости и да се омъжи за мен, въпреки това, което се случи.
— И какво каза тя?
— Не много — устните му се свиха горчиво. — Не мога да се доближа до нея. Джейк Лангстън не я изпуска от очи.
Присила прокара пръсти през косата му и каза без да се замисли:
— Значи знаеш, че тя е тук, във Форт Уърт с него.
— Какво? — скочи Грейди. — Бенър е тук? Откъде знаеш?
Присила повтори това, което Джейк й беше казал.
— Проклет да съм! Шерифът на Ларсен прояви малко повече любопитство към пожара, който уби Бърнс. Помислих си, че ще е по-добре да се махна оттам за известно време, но не ми се искаше да тръгвам преди да съм получил отговор от Бенър. — Той отметна глава и се засмя: — Докато Джейк е толкова зает с купуването добитък, може би ще успея да се примъкна в хотела и я видя.
Той погледна към Присила, която следеше мисълта му с нарастващо възхищение. Тя обожаваше мъже, които обръщат всяко обстоятелство в своя полза, точно така, както правеше тя.
И какво оръжие имаше само! Отхвърленият годеник на Бенър Коулман. Едно-единствено нещо я безпокоеше — покровителственото отношение на Джейк към момичето. Това никак не й харесваше. Какво означаваше то? Според Грейди, той практически живее с нея в ранчото. Джейк беше побягнал тази вечер оттук, за да я проверява пренебрегвайки покера, коняка и момичетата, и даже нея за да се върне при онова момиче.
Е, това няма да стане! Тя ще се погрижи тази връзка каквато и да е тя, да бъде разрушена, дори това да последното нещо, което ще направи. Време е Джейк да получи възмездие за това, че я беше отблъсквал през всичките тези години. Щеше да използва Бенър Коулман за тази цел.
— Откъде познаваш този Лангстън? — попита Грейди със сянка на подозрение. Може би беше говорил твърде свободно за онзи пожар?
Бавната, спокойна усмивка на Присила му върна сигурността. Тя придърпа главата му за дълга целувка.
— Познавам го от години. От дете. Той не е нищо повече от долен скитник, който си купува пиенето на кредит.
Грейди явно беше удовлетворен от отговора й. Впрочем, той беше прекалено замаян, за да мисли нормално! Тя беше притиснала главата му към гърдите си и той потъваше в мускусния аромат на парфюма й. Влажната уста се плъзгаше от едната й гърда към другата. Тя сякаш не забелязваше действията му.
Пулсът му биеше учестено, когато тя коленичи и той разтърси раменете й. Очите му бяха горещи. Тя прокара острите си маникюри по гърдите му, раздирайки ги до кръв. От това те започнаха да се повдигат още по-тежко.
— Това ще ти струва допълнително — уведоми го тя меко.
— Колко?
— Още петдесет долара.
— Да, мили Боже, да, всичко.
Тя се усмихна очароващо и вдигна глава към слабините му. Информацията, която й беше предоставил, беше безценна. Той си заслужи удоволствието.
XVI ГЛАВА
Джейк и Бенър закусиха рано. Срещата им с мистър Кълпепър беше насрочена за десет часа.
— Вие двамата изглеждате ужасно — каза Джейк Лий и Мика, когато те приближиха масата в гостната хотела. Лицата им бяха посивели и подпухнали. Червея жилки прорязваха очните им ябълки.
Лий се тръшна на стола до Бенър и като подпря ръце главата си, въздъхна:
— Чувстваме се ужасно. Бенър, би ли ми наляла малко кафе? Ръцете ми така треперят, че едва се избръснах.
Като изсумтя неодобрително, тя наля силно черно кафе за него и за Мика.
— Щом не можете да се справите, по-добре не пийте — каза Джейк дълбокомислено.
Той заговорнически се усмихна на Бенър и намига. Тя го изгледа със студено пренебрежение. Той беше прекарал ужасна нощ заради нея и снизходителното й отношение го ядоса. Джейк изкара лошото си настроение на момчетата: