— Това е разплоден добитък, Бенър — каза Джейк като й се усмихваше, докато тя потупваше една крава между раздалечените очи — това не са домашни любимци.
— Зная. Но ще са мои и имам намерение да дам име на всяка от тях.
Той снизходително се засмя. Документът за продажбата беше на безопасно място в джоба му. Рос щеше да бъде доволен от сделката, която беше направил. Имаше добри новини и от железопътното бюро. Очакваше се стачката да завърши тази нощ. Вече беше уредил да се натовари добитъка в специални вагони на първия влак за Ларсен.
Почувствал се с леко сърце също като Бенър, той обви ръце около кръста й и я свали на земята:
— Е, Бенър, момиче, имаме си стадо.
— И това е само началото, Джейк, само началото.
— Можеш да се обзаложиш, че е така.
— Бях спряла да дишам — каза тя. — Не знаех дали мистър Кълпепър ще приеме последното ти предложение или не. Беше чудесен. Седиш си толкова спокоен и сдържан… Щеше ми се да те ритна по кокалчето.
Тя извика през смях, когато той я завъртя без да обръща внимание на странните погледи, които им хвърляха.
— Аз съм истински търговец, не знаеше ли?
Когато я сложи обратно на земята, той не я пусна, а остави ръцете си обвити около тънката й талия. Нейния ръце също не се дръпнаха от раменете му. Той погледна надолу към светналото й лице. В миглите й светеше дъгата, когато тя примижа срещу бляскащото слънце Той виждаше отчетливо всяка от луничките й, пръснати безразборно около носа и по скулите.
Горещият прашен и миризлив въздух в двора едва ли напомняше рая, но той се съмняваше, че би се чувства по-добре, отколкото сега. Гледайки лицето на Бенър, изпълнено с очакване, той не се чувстваше стар, уморен и циничен, а млад и амбициозен. Струваше му се, че сега е моментът да докаже, че и той струва нещо все пак. По дяволите, в този момент той усещаше, че може да вземе тези тридесет глави добитък и с малко късмет да ги превърне в най-хубавата ферма в целия проклет щат. За пръв път от много време усмивката извираше от душата му. Тя изтри предпазливостта, която винаги се таеше в очите му и отпусна горчивите линии около устата.
— Какво би искала да правиш?
— Да правя ли? — повтори Бенър.
Докато устните му се усмихваха щастливо, тя би искала да ги вкуси, да усети тази рядка радост, която беше в него. Но гордостта не й позволяваше да поиска от него да я целуне.
— Днес е твой ден — каза Джейк, усетил объркването й. — Само кажи какво искаш и ще го имаш. Какво искаш да видиш и да правиш? Да започнем с разходка с омнибус.
Всъщност, за нея нямаше значение какво правят, а имаше цялото внимание на Джейк и това беше достатъчно.
Те се возиха из Форт Уърт и околностите. Ядоха бифтек в изискан ресторант и поляха новото стадо с бутилка вино. Сам пийнал, Джейк не й позволи да изпие третата чаша.
После напазаруваха. Бенър го мъкнеше от един магазин в друг, а той неохотно отстъпваше. Тя избра бродирана кърпичка за Лидия, престилка за Мама и лула за Рос.
— Пуши ли той лула? — попита Джейк.
— Сега ще пуши.
Тя отметна глава назад и се разсмя. Ако го беше накарала да изяде лулата щеше да го стори. Тя беше покоряваща с тези танцуващи очи като хамелеон, които, изглежда, променяха цвета си в зависимост от настроенията й. Червените, усмихващи се устни бяха способни да изразят безумна страст и спомена за последната им целувка накара сърцето му да подскочи. Човек можеше да гледа това изразително лице сто години и нямаше да се отегчи. Само дискретното покашляне на продавача го върна в действителността. Той плати за покупките и те се върнаха в хотела да се освежат и да хапнат.
Беше се съгласил да я заведе на опера за вечерното представление на „Бягството на сестра ми“.
— Лий и Мика няма ли да дойдат с нас? — попита тя, проправяйки си път към местата им на балкона.
Беше чула тих разговор зад вратата на стаята си, но не можа да различи думите.
— Те имат друга работа — каза Джейк.
— Не предпочиташ ли и ти „другата работа“ вместо да се занимаваш с мен?
Той я стисна за ръката и я поведе по пътеката към меките столове.
— Не.
Когато тя повдигна пълни със съмнение очи, той повтори:
— Не.
Те се усмихнаха един на друг. Представлението започваше. Тя не коментира повече, макар, че се надяваше, че той казва истината. Това беше един от най-щастливите дни в живота й.
Когато се върнаха в хотела, той отключи вратата на нейната стая и я последва вътре.
— Нека да хвърля един поглед. Тя светна лампата и си свали шапката, ръкавиците и сакото, докато той отвори вратите на гардероба, надникна зад завесите и под леглото. Като издухваше праха от ръцете си, той стана: