— Всичко е наред.
— Добре.
— Е…
— Благодаря ти за днес, Джейк. Прекарах чудесно.
— Радвам се. Ти заслужаваше един ден за развлечения.
Беше толкова красива, както стоеше в златистата светлина на лампата. Искаше му се да докосне жабото на блузата й, само за да види дали дантелата е толкова мека, колкото изглеждаше. И косата й. И бузата й. И устата й.
Бенър огъваше програмата, която беше взела от операта, забравила, че имаше намерение да я занесе вкъщи и да я покаже на Лидия и Мама преди да я прибере в кутията си за спомени.
— Ти не остана с мен само по тази причина, нали?
— Каква причина?
— Защото смяташ, че го заслужавам, че ми го дължиш — тя наведе очи, — за да изкупиш нещо друго.
Джейк удари шапката в коляното си.
— Никога няма да мога да изкупя онази нощ, Бенър. Аз наистина се старая да живея с това — той пристъпи към нея. — Прекарах днешния ден с теб, защото така исках.
И това отчасти беше истина. Разбира се, той я беше държал далече от хотела, за да не остави възможност на Шелдън да я види. Но зад този благороден жест Джейк криеше, че иска да се наслаждава на присъствието й. И беше прекарал дяволски хубаво. Дори гледането на глупавата опера не беше толкова лошо, тъй като Бенър беше близо до него в тъмнината, лакътят й бе отпуснат до неговия, коляното й случайно докосваше неговото.
Сега, когато тя вдигна очи, те блестяха от сълзи.
— Благодаря, че го каза.
Повдигайки се на пръсти, тя лекичко целуна бузата му.
Джейк се бореше със себе си. Ако я целуне, ако истински я целуне, той нямаше да я остави и да си отиде. Стаята беше уютна, а леглото — твърде удобно. И въпреки, че сега вероятно й се струва, че е готова да се люби с него, на сутринта щеше да се мрази за случилото се. Затова той взе ръката й и нежно я целуна. После, тъй като не беше светец, обърна ръката й и положи гореща, прочувствена целувка върху дланта й. Преди да се е отказал, той я остави, затваряйки плътно вратата след себе си.
Бенър го гледаше със смесени чувства. Тя беше разочарована, че не я беше прегърнал и целунал страстно. Но и не беше отишъл при Присила или някоя друга жена тази вечер. Беше избрал да остане с нея. През целия ден се беше отнасял към нея изискано, но тя чувстваше желанието му, кипящо под повърхността.
Тя притежаваше две неща на своя страна: времето и близостта. Споделяха едно ранчо. Трябваше да работят заедно. През това време той можеше да се влюби в нея. Тя щеше да положи грижи за това. Трябваше й още малко… Удовлетворена от този ден, тя заспа веднага.
След няколко часа я събуди някакъв шум, идващ през вратата, свързваща двете стаи. Тя се обърна настрана и се усмихна в тъмнината. Лий и Мика се връщаха след една безпътна нощ. Тя чу бързо прошепнати думи, отваряне на врата, последвано от тихо изщракване.
Някой беше излязъл.
Без да се замисля, тя отметна завивките и се намери пред вратата. Внимателно я отвори и промуши глава навън. Джейк вървеше по постлания с килим коридор и закопчаваше кобура си. Той бързаше. На площадката зави и изчезна от погледа й.
Отчаянието обгърна Бенър като тежка, парализираща крайниците мантия. Тя унило се върна в леглото. Той беше чакал докато момчетата се върнат, беше чакал тя да заспи дълбоко и се бе измъкнал като крадец при своята проститутка. Всичко, което беше казал и направил днес е било лъжа, лъжа, която е трябвало да я укроти. Той знаеше, че перушината й е настръхнала от миналата нощ и просто я беше попригладил, за да я успокои.
О, как го мразеше! Удряше възглавницата, представяйки си, че това е лъжливото му лице.
— Мразя го! — промълви тя тихо, но в сърцето се знаеше, че го обича. Затова измамата му я нараняваше толкова много.
— Съжалявам, сър, затворено е.
— Не и за мен. — Джейк си проправи път покрай пазача на „Райските градини“.
— Мис Присила…
— Ще ти изрита задника, ако не ме пуснеш да вляза.
Пазачът беше нает повече заради мускулите, отколкото заради ума си. Той беше два пъти по-едър от Джейк, но далеч не толкова ловък и го знаеше. Освен това беше чувал за характера на този мъж и за готовността му да вади пистолета. Но най-важното от всичко бе, че знаеше как светват очите на Присила Уоткинс винаги, когато този каубой се появи.
— Сама ли е? — попита Джейк.
— Да. Мисля, че се къпе — каза той тъпо, — видях прислужницата й да носи гореща вода преди няколко минути.
— Тя няма да има нищо против, ако вляза. — Джейк каза последните думи през рамо. Беше вече на път към покоите на Присила.
Когато отвори вратата чу плискането на вода. Повдигна се на пръсти. Не искаше шпорите му да я предупредят, че е тук докато самият той не е готов тя да го види.