— Името й е Бенър — каза той.
— О, да, Бенър. Видели са ви из целия град днес.
— Така ли? Кой ти каза? Приятелят ми Шелдън?
Паниката, проблеснала в очите й, издаде изненадата.
Присила не искаше той да знае, че фаворизираше Грейди. Това разтревожи Джейк повече.
— Ти и Грейди сте приятели? — каза Присила. — Той не ми каза точно това.
Този път тя се поддаде на изкушението и сложи ръцете си на бедрата му. Те бяха толкова твърди, колкото изглеждаха.
— И какво точно ти каза?
— Че Бенър е трябвало да се омъжи за него — тя хвърли думите наслука, за да види дали ще улучи в целта. Улучи. Очите на Джейк станаха студени и твърди. Мускулите на ръцете му се стегнаха преди да се отпуснат отново.
— Каза ли ти за жена си?
— Как е умряла?
— Пожар.
Точно както очакваше Джейк, Шелдън беше от ония, които ще се похвалят на проститутка.
— Умно от негова страна, нали? Да се освободи по този начин от нея и детето?
Ръцете на Присила се плъзгаха по бедрото му и почти докоснаха мястото, за което копнееше вече почти двадесет години.
— Така мисля, но се възхищавам от изобретателността му. Грейди е амбициозен. И иска Бенър Коулман. Няма съмнение, че ще я има.
Така, значи Шелдън беше устроил този пожар. Тоя беше убиец. И искаше Бенър.
— Не и докато аз имам нещо общо с това — намръщи се Джейк.
Присила се засмя и излезе от водата. Ръцете й се плъзнаха по хълбоците му, нагоре по стомаха и по гърди те. Тя притисна тялото си към неговото.
— Значи е истина. Грейди ми каза, че ти следиш зорко момичето. Не отива ли твърде далеч предаността ти към Коулманови?
Тя изви тяло до неговото, потърквайки се в мястото където се събираха разкрачените му крака. Едната й ръбеше обвила врата му, а другата се плъзна под ризата му.
— Или е повече от това? Не ми казвай, че големият лош Джейк Лангстън е влюбен в едно дете.
Джейк не допусна да го провокират.
— Обичал съм Бенър през целия си живот.
Смехът на Присила разтърси внушителните й гърди.
— Точно както обичаше майка й, жената на най-добрия ти приятел?
Преди да успее да мигне, той беше заклещил плитките й в юмруците си.
— Няма да говориш за никоя от тях с мръсната проститутска уста.
Тя само се засмя.
— М-м, мм, не си ли обидчив? Сигурно не си съгрешил с дъщерята така, както с майката?
— Млъкни!
— Не е ли глупаво от твоя страна да обичаш без да притежаваш, облекчавайки страстта си с проститутки, защото не можеш да имаш жената, която обичаш? Та това е глупаво и срамно, нали? Хм.
— Казах да млъкнеш!
— Обичаш ли Бенър Коулман?
— Не както ти си мислиш.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Докажи го — дъхът й докосна устните му, горещ и тежък. — Вземи ме.
Той обви ръце около нея и я извади от ваната. Устата се притисна към нейната силно и жестоко, докато я носеше към леглото. Присила, тържествуваща от победата си, се извиваше до него, оставяйки отпечатък от мокрото си тяло върху дрехите му. Тя обви крака около неговите и потърси езика му. Ръцете му се плъзнаха към талията й и се обвиха плътно. После я бутна на леглото и изтри целувката й от устата си.
— Никога, Присила. Никога. Защото всеки път, когато те видя, си спомням онзи първи следобед, когато бяхме заедно. Онзи следобед, в който трябваше да бъда с брат си. Той е мъртъв заради мене. Никога няма да простя за това. Никога няма да забравя, че си само една проститутка. И никога няма да се омърся пак с теб.
Присила лежеше, дишайки тежко, подпряна на лакът, с повдигащи се гърди. Тя го гледаше с омраза как излиза. Той я унижаваше за последен път. Дори и да трябва да умре, тя щеше да нанесе удара си на Джейк Лангстън, да го нарани толкова лошо, че никога да не може да се възстанови.
И пътят към него минаваше през Бенър Коулман.
Бенър спа до късно. Когато се събуди, почука на свързващата врата и след като не получи никакъв отговор, я отвори. Стаята беше празна. Мъжете ги нямаше. Но тя нямаше намерение да стои затворена в хотелска стая. Щом като Джейк можеше да я мами, няма защо да се безпокои, че ще се разсърди заради излизането й.
Тя облече костюм и хапна набързо закуската си гостната на хотела. Беше светъл, слънчев съботен ден. Улиците бяха оживени. Бенър излезе от хотела и тръгна тротоара. Тя се огледа, опитвайки се да реши накъде тръгне най-напред. Може би да почака следващия омнибус?
— Бенър Коулман?
Чула името си, тя се обърна. Веднага позна жената. Може би очите й я издадоха. Бяха остри и пресметлив и Бенър помисли, че животът не крие изненади за тези студени, сиви очи. Те не говореха нищо, а само показваха опитност, която разкриваше нейния живот и това дори я правеше да изглежда по-стара. Дрехите й изненадаха Бенър. Тя беше очаквала проститутски украшения, дрехи от лъскав плат и претрупаност във всичко. Вместо това жената носеше добре ушит син костюм. Единствената украса към костюма беше черно перо в шапката, което извиваше над нея. Ръцете й бяха в ръкавици. Тя носеше чадърче, което подхождаше на костюма, но не беше отворено, когато пристъпи изпод сянката.