— Аз съм…
— Зная коя сте, мис Уоткинс — каза Бенър.
Присила вдигна вежди, но не каза нищо. Бенър Коулман беше неприемлива изненада. Беше по-хубава от Лидия. И по-екзотична, и по-женствена. Тя притежава цялата женственост на Лидия и привлекателността Рос. Гледаше я едно силно лице, а й се щеше то да уплашено. Тя очакваше, че дъщерята на Коулман ще се скрие ужасена от нея.
Присила търгуваше с женска плът. Тя нямаше да успее с Бенър Колуман. Мисълта я вбеси. Бенър беше млада, руменината на бузите й беше истинска. Името й беше уважавано. Хората не я отбягваха по улиците. Младост, естествена красота, уважение. Тя имаше всичко, което Присила презираше, но на което тайно завиждаше.
— Значи сте чували за мен!
— Да — Бенър не се впусна в обяснения.
Не беше обидена, че отявлена проститутка я е спряла на публично място. Тя я мразеше, тъй като беше партньорка на Джейк в леглото, но в същото време беше изпълнена с любопитство.
— От Джейк?
— Да.
— О, Джейк — Присила за миг притвори очи и дълбоко въздъхна. Когато отново ги отвори, тя тържествуваше заради израза, появил се върху лицето на Бенър. Значи тя беше влюбена в него! От това ще излезе нещо страхотно!
— Ние с Джейк сме… приятели… от дълго време.
— Да, зная.
— Той беше още момче, когато го срещнах. — Клепките й се спуснаха. Сега е вълнуващ мъж, нали?
— Той винаги е бил вълнуващ за мен.
— Разбира се — каза Присила почти съчувствено. — Вие не сте го познавала като момче. Как са родителите ви? Знаете ли, аз ги познавах преди много години.
— Да, при пътуването ви. Те са ми разказвали за вас.
— Така ли?
Бенър блъфираше.
— Чувала съм да споменават за вас.
Присила беше смутена.
— Предполагам, че сте чувала — тя наклони глава. — Приличате и на двамата. Вие сте много привлекателно момиче.
— Благодаря.
— Също и брат ви. Изключително привлекателен. — Ако искаше да шокира Бенър, че Лий е бил в „Райските градини“, тя грешеше.
— Знам, че е ходил в публичния ви дом снощи, мис Уоткинс. Благодаря за комплимента. И аз мисля, че е привлекателен.
Присила не беше толкова доволна, колкото очакваше. Предизвикателството, което беше планирала не успяваше.
Бенър не забелязваше пристигането и заминаването на омнибусите. Не забелязваше и множеството погледи, които минувачите хвърляха върху жената до нея. Присила Уоткинс представляваше заплаха. Тя не беше открита, но присъстваше. Бенър я чувстваше с всяка фибра на тялото си.
Тя беше като добре изрисувана ябълка, примамлива, привличаща с вълнуващото си съвършенство. Но Бенър усещаше гнилостта й отвътре.
— Разбира се, той само наполовина ви е брат, нали? — каза Присила, подхващайки тази нишка от разговора.
— Да, майка му е умряла, когато се е родил. Станало е преди мама и татко да се запознаят. Но вие знаете това, мис Уоткинс. Вие сте била там.
— Да, бях там — тя преценяващо плъзна очи по Бенър. Докъде ще издържи присъствието на духа на това момиче? Тя искаше да разбере. — Бях там, когато Джейк и брат му Люк намериха майка ви в гората. Тя, знаете ли, беше почти мъртва.
— Точно това ми каза и Джейк.
— Можеше да се очаква, след изпитанието, което е преминала. — Тя помириса перото си.
— Изпитание?
Очите на Присила се обърнаха към Бенър, подобно на хищник, докопал ранен заек.
— Да роди така, на открито — тя се престори на смутена и положи облечената в ръкавица ръка на гърдите си. — О, съжалявам. Може би не трябваше да казвам това. Вие знаехте за първото бебе на майка си, нали?
— Бебе? — прошепна Бенър преди да усети как всичката кръв се отдръпва от главата й.
XVII ГЛАВА
„Бебе“ повтаряше си Бенър. Трябва да има някаква грешка. Тя беше единственото дете на майка си. Или не беше?
Мисълта нахлу вероломно в съзнанието й както си стоеше. Опитваше се да се запази от вълните на безумието, но Присила Уоткинс най-после беше успяла да я шокира.
Бебе! Това ли беше тайната, която Лидия и Рос пазеха от нея и Лий? Това ли беше ключът към миналото им, който Бенър търсеше? Внезапно тя разбра, че не го иска. Нека тайните на миналото си останат непокътнати. Ако тази Уоткинс трябваше да й съобщи новините, Бенър знаеше, че няма да бъдат приятни и предпочиташе да не ги знае.