Но подобно на птичка, хипнотизирана от змия, тя отново погледна към Присила. Очите й се отправиха към начервените й устни, сякаш да се увери, че не е чула правилно.
— Никой не знаеше коя е Лидия и откъде идва, още по-малко от кого е бебето.
— Лъжете. Не е имало бебе — рязко каза Бенър. — Майка ми никога не е имала друго дете.
— Разбира се, че е имала, мила моя. То е умряло някъде в горите на Тенеси. Мама Лангстън и Зик го погребаха. В оня ден около обяд плъзна слух, че момчетата на Лангстън са намерили момиче с мъртво бебе в гората.
— Не Ви вярвам.
Присила се разсмя гръмко.
— О, да, вярвате ми. Вие сте интелигентно момиче. Винаги сте подозирала, че между родителите Ви има нещо повече, отколкото се показва на повърхността, нали?
— Не!
— Не Ви ли е казвала майка Ви, че бе взета във фургона на Рос, за да кърми бебето му — Лий?
Бенър упорито сви устни и гневно поклати глава.
— Не е вярно.
— Попитайте я — подхвърли Присила с насмешливата гъвкавост на змията, предлагаща на Ева ябълката.
— Мама Лангстън само я е завела да му помага за Лий.
— Тя го кърмеше. Майка ми е била във фургона на Коулман, когато Мама е завела Лидия. Тя казваше, че от гърдите й бликало мляко.
— Не!
— Вие знаете, че щом има мляко, това означава, че има и бебе. Впрочем, аз самата съм виждала да го кърми много пъти.
— Лъжете!
— Или Вашата майка? Вижте, какво би казала тя за другото бебе? Чудя се кой ли е бащата? И попитайте баща си за миналото…
— Присила!
Джейк извика името й от вратата на хотела. Той беше влязъл във фоайето откъм Трета улица. Като откри, че Бенър не е там, изхвърча към Трокмортън Стрийт. И ето я сега — разговаря с Присила Уоткинс. Само по себе си това беше достатъчно шокиращо. Но бледността на лицето й и тебеширените линии около устата накараха сърцето му да се свие.
Проклета проститутка! Проклет да е денят, в който я срещна. Ако е наранила Бенър, ако й е казала неща, които не е трябвало, ще я убие.
— Какво, по дяволите, правите тук? — попита той, като се приближи с големи крачки, прикривайки като щит Бенър.
— Имахме малък приятен разговор с мис Коулман. Просто се осведомих за благополучието на родителите й.
Очите на Джейк станаха заплашително твърди. Той нито за миг не повярва на милото обяснение на Присила. Тя не се интересуваше от ничие благополучие, освен от своето. Не можеше да е срещнала Бенър случайно на улицата. Обикновено Присила се показваше в навалицата на съботната сутрин в търговската част на Форт Уърт. Не, тази среща е била внимателно пресметната и не вещаеше нищо добро за Бенър.
— Бенър, влез вътре.
Джейк убийствено гледаше Присила със студените си сини очи. Той говореше нежно, но не по-малко сериозно на Бенър, която беше още замаяна от това, което Присила й беше казала.
— Бенър, влизай вътре — повтори Джейк, когато минаха няколко секунди без тя да помръдне.
Като сомнамбул, тя пристъпи покрай него и влезе в хотела. Когато се беше отдалечила достатъчно, за да не чува, той премести поглед към Присила.
— Какво й каза?
— Нищо, Джейк. Аз…
— Какво й каза? — извика той.
— Защо не попиташ нея? — каза Присила, като се изправи надменно.
— Така и ще направя. Но се моли на Бога да не открия, че си я наранила.
Тя презрително се усмихна.
— Бедният Джейк! Първо майката. Сега дъщерята. Ти си шампион по загубени каузи, нали? Когато избягаш от тях винаги можеш да дойдеш при мен — тя сложи ръка на гърдите му. — Аз имам това, което ти всъщност искаш.
Той отмести ръката й и се засмя:
— Не, Присила, другояче е. Аз притежавам това, което ти всъщност искаш.
Лицето й се изкриви от омраза и тя отдръпна ръката си, сякаш я беше ухапал. Обърна се, разтвори чадърчето си и бързо закрачи по улицата, а полата й гневно се полюляваше. Мъжете се бореха за нея, полудяваха желание, няколко дори се бяха самоубили заради нея. Досега никой не й се беше присмивал.
Това копеле й се смееше!
Колко го мрази! Беше видяла как той пази момичето. Глупакът, сигурно си въобразява, че е влюбен в нея така както преди години в майка й. Присила не би сменила мястото си нито с Лидия, нито с Бенър, но се дразнеше че Джейк предпочита тях пред нея. Кога се е застъпвал нея? От онзи ден, когато брат му беше убит, тя не означаваше нищо за него, освен парцал, в който да си изтрие краката. А не беше ли това, което всички мъже правеха с нея?
Те я използваха. О, да, те си изкарваха разочарованията с нея, изпълняваха най-дивите си желания с нея, а кога е получавала нещо повече от тях, освен трохи останали от семейството и работата? Кога мъж я е поглеждал с нежна загриженост, както Джейк гледаше момичето на Коулман?