Тя ги презираше всички!
Тъкмо беше стигнала до това заключение, кога изневиделица се появи един от нейните любовници. Дъб Абърнати пресичаше улицата заедно с дебелата си жена и дъщеря си с конско лице. Той повдигаше шапката си на хората, които срещаше. Грозната му дъщеря се хилеше глупаво, когато баща й я представи на един джентълмен. Жена му изглеждаше добре хранена и самодоволна, защо не? Тя беше съпруга на един от първенците в града. Присила се питаше дали би изглеждала така самодоволна, ако знаеше на какъв разврат е способен мъжът й леглото.
Без нито за миг да се поколебае, Присила повдигна изящно полата си и слезе на улицата. Тя я прекоси бавно, привличайки вниманието колкото може, като държеше очи върху Абърмотови, докато Дъб помагаше първо на жена си, после на непохватната си дъщеря в блестящия им черен екипаж, теглен от величествени, сиви коне. Дъб тъкмо се качваше, когато Присила стигна до тях и изпита върховно удовлетворение, когато видя неописуемия ужас върху лицето на мисис Абърнати. Безволевата й челюст увисна. Грозното лице на дъщеря му се сви невярващо. Те знаеха коя е тя и това й достави огромно удоволствие.
— Добро утро, Дъб — гласът й беше дрезгав, интимен, но достатъчно висок, за да чуят всички наоколо, че тя се обръща към него на малко име.
Той замръзна както се качваше в кабриолета. После бавно обърна глава. Очите му пронизаха Присила. Ако бяха сами, тя щеше да е мъртва от режещия поглед, който й отправи. После без да каже и дума, той се качи в кабриолета и удари силно конете с камшика.
Присила се огледа и хитро се усмихна. Имаше публика. Добре.
Дъб Абърнати имаше нужда от малко унижение. Тя би била доволна да чуе обяснението, което той щеше да даде на жена си, когато пристигнат в разкошната си къща. Чувстваше се успокоена след като Джейк я беше отблъснал. Качи се на тротоара и се запъти към къщи, обратно.
Бенър седеше неподвижна на стола до прозореца, когато Джейк влезе:
— Бенър?
Той прекоси стаята и коленичи пред нея. Ръцете й висяха равнодушно отпуснати в скута. Той ги покри с длани.
— Бенър, какво стана? Какво ти каза тя?
Тя отмести невиждащия си поглед от прозореца към лицето му. Изминаха няколко секунди, преди да го види. После поклати глава и се усмихна трепереща:
— Нищо, Джейк, нищо.
Той не й вярваше. Беше съзрял ужасения израз на лицето й.
— Кажи ми какво каза тя? Да ми помага Господ — ако е казала нещо, което да те разстрои, аз ще…
— Не! — отрече бързо Бенър.
Тя не искаше никой да знае какво й е казала Присила. Не и докато не е имала време да го осмисли и да си създаде собствено мнение. Джейк знае за другото бебе. Той е намерил майка й в гората с мъртвото дете. Каква беше останалата част от тайната? Била ли е омъжена майка й преди? Ако е така, защо не е казала на Бенър това? Или не е била омъжена, когато е родила другото бебе? Не! Това е немислимо. Но какво друго обяснение може да има? Тя не можеше да се преструва, че това нея е наранило. Нарани я. Ако го беше открила по някакъв друг начин, би било достатъчно разтърсващо, но да го узнае от проститутката на Джейк? От тази ужасна жена, чието легло той беше посещавал… Това правеше удара още по-болезнен.
— Добре съм, Джейк. Просто бях изненадана, че тя ме спря на улицата.
— Спря ли те?
— Това е твърде силна дума — каза тя и неспокойно стана.
Сега, когато вече знаеше, искаше да го забрави. Със сигурност не искаше да задълбочава разговора. Сега Бенър знаеше защо той така ревностно пазеше тайната на майка й. Той не искаше никой да мисли лошо за Лидия. Той я обожаваше, а това също я нараняваше.
— Присила ме заговори и ме попита за мама и татко! И спомена за Лий. Искаше да ме шокира като ми съобщи, че той е бил в публичният дом. Казах й, че вече го знам. Това е всичко. Тогава дойде ти.
От лъжата й стана неприятно горещо и тя съблече сакото си и го сложи на леглото. Вече се бе отказала от разходката.
Джейк не беше убеден, че тя му разказва целия си разговор с Присила, но знаеше, че това е всичко, което можеше да измъкне от нея. Ако Присила й е казала нещо за Грейди, Бенър го пазеше за себе си.
— Върнах се да ти кажа, че заминаваме.
— Кога?
— Скоро. Влаковете вече се движат. Купих билети. Тръгваме веднага след обяд. Оставих момчетата да се погрижат добитъка и конете да бъдат натоварени. Дойдох да ти кажа да събереш багажа си.
— Добре! — Друг път тя би искала да останат още няколко дни, но сега всичко беше различно. Тя се питаше защо бяха необходими лъжи и тайни? Защо майка й не й е казала за другото бебе? Защо никой не й е казал? Мозес? Мама? Джейк? Освен ако не е нещо, от което да се срамуват?