— Можеш ли да останеш сама?
Сега Джейк стоеше до нея. Тя вдигна глава и го погледна в сините очи. Каква тайна криеха те? Те толкова рядко се отваряха за света. Толкова рядко издаваха мислите и чувствата на Джейк.
— Да, ще бъде добре.
Той изглеждаше така, сякаш ще я докосна. Ръцете му се повдигнаха, но после се отпуснаха надолу.
— Ще се върна за теб около единадесет часа.
Тя кимна, но не каза нищо, въпреки, че копнееше да го задържи. Нито измамната, последна нощ, нито дори фактът, че не я обича, не можеха да подтиснат желанието й да се притисне към него. Душата й крещеше за силната му ласка. Тялото й жадуваше за топлината на неговото. Тя усещаше, че това я пронизва до кости.
Но тя беше молила за любовта му неведнъж и беше отблъсната. Нямаше да моли отново.
Той отиде до вратата, отвори я и се спря.
— Бенър?
Изчака, докато очите й срещнаха неговите.
— Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Да — тя се насили да се засмее леко. — Ще отидеш ли до влака, за да се погрижиш за моите крави? Ако не го направиш, ще те уволня и ще назнача нов управител.
Той също се опита да се усмихне, но не се получи. Джейк повдигна шапката си и остави Бенър сама. Докато слизаше по стълбите, челюстите му бяха силно стиснати. Пътуването не беше нищо друго, освен кошмар. Не можеха да си отидат от Форт Уърт достатъчно бързо, както му се искаше.
Бенър сгъна дрехите си в торбата, прибра и останалите вещи. Остави само костюма, знаейки, че като стигнат в Ларсен ще трябва да смени наетия кон за каруцата си. Когато всичко беше готово, тя се върна до прозореца и се загледа в движението, чудейки се дали хората които вървяха със загрижен вид имаха проблеми като нея. Необходимо ли е да изпита такива мъки, за да порасне! Очевидно, майка й ги е изпитала. Какъв е бил нейният живот преди деня, когато Джейк и Люк са я намерили гората? Защо те всички пазят тайната за „мъртвороденото“ бебе? Защо Джейк се беше измъкнал миналата нощ, след като през целия ден беше толкова мил? Защо предпочита леглото на Присила пред нейното?
Защо, защо, защо?
Въпросите се въртяха като крилата на мелница съзнанието й без да дават отговор. Ще има ли тя някога всички отговори? Наближаваше единадесет, когато някой почука на вратата.
— Влез — каза тя без колебание.
Чу как вратата зад нея се отваря, след това се затваря. Обърна се. Не беше Джейк този, който стоеше на прага. Не беше и Лий. Нито Мика.
— Грейди?
— Здравей, Бенър.
— Какво, за Бога, правиш тук?
— Лангстън не ти ли е казал, че съм в града?
Той хвърли огромната си шапка на масата. Беше облечен в нает костюм. Бялата му риза беше без петна и с висока яка. Но лицето му беше потно, а около подпухналите му очи се забелязваха тънки бръчки.
— Не. Кога видя Джейк?
— Онази нощ. Досега се опитвах да те видя. Той те държи под ключ.
Необяснимо защо, тя се изплаши от Грейди. Съвсем не подхождаше на джентълмен да идва при неомъжена жена в хотелската й стая. Тя дори не си беше помисляла за тази подробност, когато бяха сами с Джейк, но искаше да обърне внимание за това на Грейди с надеждата, че той ще си отиде. Начинът, по който я гледаше, решителната светлина в очите му я правеха нервна.
— Какво правиш във Форт Уърт?
— Бизнес — отговори той уклончиво. — Ако можех да го избегна, никога нямаше да напусна Ларсен без да ти се обадя. — Той влезе по навътре в стаята. — Помисли ли върху предложението ми за женитба, Бенър?
— Да, мислих.
— Е?
Тя обикаляше стола, на който беше седяла, несъзнателно поставяйки го между двамата.
— Не съм взела решение още.
Тя се опитваше да спечели време, надявайки се, че Джейк ще се върне. Защо не й беше казал, че Грейди е във Форт Уърт?
— Преди няколко месеца ти искаше да се омъжиш да мен. Какво се е променило?
Тя го гледаше недоумяващо.
— Какво се е променило? Всичко. Ситуацията. Аз. Ти. Всичко!
— Аз не съм. Аз съм същият мъж. Ти си същата жена. Ситуацията, както казваш, е възстановена.
Как можеше да говори така след ужасната смърт на жена си и нероденото си дете?
— Не мога да нарека нормален начина, по който се възстанови ситуацията.
— Нито пък аз — каза той, като за миг наведе глава. — Но аз ти казах преди, че се чувствам така, сякаш ми е даден повторен шанс. Аз все още те обичам и те искам за жена. Не чувстваш ли нищо към мен?
Не го харесваше, не го обичаше, нито го мразеше. Дори не го съжаляваше както преди. По отношение на Грейди Шелдън сърцето й беше празно. Как е могла да смята някога, че го обича? Той изглеждаше добре, но не я привличаше. Да спи в едно легло с него, да му отдаде тялото си? Не! Имаше само един мъж, с когото можеше да бъде близка и това беше Джейк.