Тя широко се усмихна, доволна, че я е помолил за нещо.
— Мисля, че ще мога да го уговоря.
Джейк й намигна, но промърмори тихо:
— Хлапе!
— Добре, а вие двамата — той се обърна към сънените младежи — вие се посъживете. Бенър, докато свалим добитъка от влака, иди до конюшнята. Ще можеш ли в този дъжд?
Тя го стрелна с пренебрежителен поглед.
— Питай тях.
Тя се обърна, закрачи по перона и дъждовната пелена я обгърна.
— Е? — попита Джейк.
— Тя иска да ни изкара под дъжда. Кожата й е като гръб на патица, водата се стича от нея.
Джейк сподави усмивката си преди момчетата да са забелязали.
— Да вървим!
Те се погрижиха първо за конете. Оседлаха ги и ги изведоха от влака. След като се посъветваха с началника гарата и се увериха, че няма пътници, които да пострадат, смъкнаха стената на вагона и направиха рампа. Ръбовете на рампата тежко потънаха в калта с меко пляскане.
— От кога вали? — извика Джейк на железничаря, когато Хиърфордските крави запристъпваха.
— От следобед. Имахме нужда от този дъжд, но не от толкова много наведнъж.
Той изплю струйка тютюнев сок в локвата и се върна под навеса. Не харесваше и нямаше доверие в биволите. Щеше да остави каубоите да се оправят с тях — те знаеха как.
Лий и Мика бяха прекалено усърдни. Те свиркаха и викаха, въртяха се на конете.
— По-леко, по-леко — скара им се Джейк през тътена на падащия дъжд и мученето на кравите. — Не искам да плашите. Не искам да побягнат по главната улица.
Когато пристигнаха в конюшнята, те намериха всичко уредено. Без произшествия Джейк и момчетата вкараха Хиърфордите в кошарата, приготвена за тях. Собственикът дори беше подготвил специален бокс за бивола. Наетият жребец беше върнат с благодарности от Бенър.
— Искаш ли да прекараш нощта тук в града, Бенър? — попита загрижено Джейк.
Въпреки, че се хвалеше с ходенето си под дъжда, изглеждаше мокра, измачкана, а зъбите й тракаха.
— Не. Искам да си отида вкъщи.
Той я погледна за миг. Водата се стичаше тежко по дрехите й. Ако беше мокра колкото него, то влагата трябва да е стигнала до кожата й. Дори в обувките й шляпаше дъждовна вода.
— Нека да оставим каруцата засега. Съмнявам се, че може да се върви по пътищата.
— Искате да задържите коня още, така ли? — попита собственикът.
— Не, благодаря. Бенър ще язди с мен — каза Джейк.
— Ще ви бъдем признателни ако ни дадете едно одеяло в случай, че разполагате.
Няколко минути по-късно, когато напускаха града те представляваха тъжна гледка. Мика и Лий се свиваха върху седлата, спомняйки си за пътуването и съжаляваха, че свършва. Дъждът капеше от перифериите на шапките им и се стичаше в яките.
Бенър седеше на седлото при Джейк, увита в наетото одеяло. Той я беше обгърнал здраво с ръце, но дори топлината на тялото му не можеше да прогони влажните тръпки, които я пронизваха до кости и я караха да чувства ужасно. Всеки друг път, тя би се наслаждавала ездата с него; от сигурността на неговите ръце, прегърнали я плътно. Но сега се чувстваше твърде зле, за да изпита удоволствие.
Когато стигнаха до моста, който разделяше Ривър Бенд от имението й, те спряха.
— Накъде? — запита той. — В Ривър Бенд, или? Мисълта за сухото, топло легло на втория етаж, ето беше прекарала щастливото си детство, беше вълнуваща. Но тя беше съсипана и не можеше да разказва подробности от пътуването, а знаеше, че ще я накарат да го направи. Освен това копнееше за своята малка, приятна къща.
— Искам вкъщи.
Не беше нужно да пита какво разбира тя под „вкъщи“.
— Бенър иска да продължим през реката — обърна се той към Лий и Мика. — Кажете на всички, че тя е добре и че пътуването беше успешно. Ако и утре вали толкова, нека Джим, Пит и Ренди да не идват на работа. Мисля, че всички сме заслужили един свободен ден.
— Внимавай като пресичаш моста, Джейк, — предупреди Мика — реката е придошла.
Джейк вече го беше забелязал. Само няколко стъпки деляха моста от бушуващата вода.
— Ще минем бавно. Тръгвайте и не забравяйте да кажете, че сме добре.
Той гледаше как момчетата се отдалечават, докато се изгубиха от погледа му. После поведе Сторми, който тръгна неохотно към моста. Жребецът избираше пътя си внимателно.
Въпреки тъмнината Бенър можеше да види бушуващите вълни и водовъртежите под тях. Тя трепереше увита във влажното одеяло и се притискаше към Джейк. Поне да беше суха! Не се чувстваше добре, въпреки че не можеше да разбере откъде идва неразположението й. Успокояваше се, че щом се прибере, нещата ще се оправят.