Стъпиха на другия бряг и Джейк си отдъхна с облекчение. Сутринта, ако времето позволяваше, той щеше да се заеме с този мост. Дори ако трябва да остави добитъка в Ларсен още някой друг ден.
Малката нова къщичка изглеждаше самотно, но храбро посрещаше бурята. Тя никога не беше изглеждала на Бенър по-мила.
Джейк слезе от коня пръв, свали я и я пренесе до къщата. Бенър отключи и се втурна вътре. Пръстите на Джейк опипваха близката маса за лампата.
— Изкалях пода — той оставяше пътека от локви докато отиваше към камината.
— Няма значение — каза тя, потрепервайки. — Моля те запали огън. Има ли сухи дърва?
Той погледна в сандъка:
— Пълно е. Джим сигурно се е погрижил за това. Иди да свалиш тези дрехи, а аз ще разпаля огъня. Ей сега ще забумти.
Той й се усмихна през рамо, както беше приклекнал. Усмивката му я стопли. Тя отиде в спалнята, опипвайки в тъмнината за лампа и кибрит. Само да се затопли и изсуши. Сигурно тогава замайващото треперене щеше да спре. Тя знаеше, тя беше сигурна — всичко ще престане да изглежда объркано. И стомахът й ще спре да се преобръща.
Тя съблече мокрите дрехи. Зъбите й тракаха, когато нахлузи нощницата и я спусна върху посинелите си настръхнали от студ крака. Загърна се в зимен пеньоар, обу топли чорапи. Дали има температура? Беше лято. Дори и при този дъжд не трябваше да усеща студ. Глад ли е? Затова ли стомахът й се бунтува? Но мисълта за храна я отвращаваше. Беше зле. Симптомите бяха толкова учудващи, колкото и неприятни.
Тя се върна в дневната, за да открие, че Джейк е удържал на думата си. Оранжеви и жълти пламъци облизваха дървата, натрупани в камината. Той ги разбутва желязна маша. Когато я чу да влиза, се обърна.
— Ела до огъня — той я хвана за ръка и я придърпа напред. Явно я тресеше. Очите й изглеждаха като стъклени и неестествено блестящи. Той разтри ръцете й.
— Е, как е?
— По-добре — тя въздъхна и леко се наведе към него за да осъзнае, че той все още е мокър. — Ти трябва също да се преоблечеш.
— Веднага тръгвам.
Сърцето й се сви. Не беше помисляла за стаичката в обора. Той ще е толкова далече! Чувствайки се зле, тя го искаше до себе си — да я прегърне, да погали косата й, мълвейки, че скоро ще бъде по-добре, както правеха родителите й, когато боледуваше от детските си болести, но не можеше да го помоли за това. Щеше да си помисли, че са просто женски хитрости, или, че се държи като изплашено дете.
— Сигурна ли си, че си по-добре — попита той.
— Мисля да си запаря чай и да го пия в леглото.
— Добра идея. Това, от което имаш нужда, е една нощ почивка — той я погали по бузата. — Беше уморителен ден.
Физическото й неразположение беше изместило душевното. Тя кимна.
— Да. Прав си. Имам нужда от малко сън.
— Няма да бъда далеч, ако имаш нужда от мен.
Той положи нежна целувка на бузата й, после тръгна към влажната тъмнина. Потоци дъжд заливаха прага. Бенър невиждащо се взираше в тях, дълго след като той беше затворил вратата след себе си. Стомахът й се свиваше на спазми и тя осъзна, че е стояла неподвижно няколко минути. Насилвайки се да тръгне, тя занесе лампата в кухнята и нагласи чайника с вода. С всяка ината минута се чувстваше все по-зле. Спазмите в стомаха й се появяваха през равни интервали. Искаше й се повърне, но се въздържа с върховни усилия на волята. Треперенето се редуваше с такова изпотяване, че тя съблече пеньоара.
Чайникът тъкмо завираше, когато Джейк почука.
— Бенър? — той бутна вратата с крак. Тя го гледаше седнала на малкото столче пред камината.
— Има нещо, което разбрах едва сега.
— Какво? — попита тя.
— Покривът тече. — Той горчиво се усмихна с едното ъгълче на устните си. — Сторми и аз хвърлихме жребий за единствения сух бокс. Той спечели. Имаш ли нещо против да спя тук долу? — каза той, посочвайки дивана с глава.
— Ще ми е по-добре, ако си с мен — изговаряйки думите, тя се надяваше с цялото си сърце те да се окажат верни.
Със сигурност не можеше да бъде по-зле.
— Изпи ли си чая? — той сложи постелки и купчина сухи дрехи до канапето.
— Тъкмо щях да го пия. Чайникът кипи.
Той извади бутилка уиски.
— Ще добавя малко в чая. Това ще те стопли. Стой там. Ще отида да се преоблека в кухнята и ще ти направя чая.
Той отнесе чайника и сухите дрехи в кухнята. Бенър сграбчи стомаха си и се преви на две, веднага щом излезе. Имала беше и преди стомашни болки, но не и като тази. За щастие, най-лошото от болката беше преминало, когато Джейк се върна преоблечен, носейки две чаши ароматен чай, от който се вдигаше пара. Той й подаде едната, подгъна по индиански под себе си крака и седна долу. После се пресегна за бутилката с уиски. Отвори я и я задържа над чашата й.