Постепенно зениците й привикнаха към светлината! Те се плъзнаха към прозореца и тя видя стаята, отразен в стъклото. Навън беше тъмно и още валеше. Опита се да се ориентира като възвърне последните си спомени, но не можа да събере разпилените си мисли. Стаята изведнъж стана огромна, после се сви. Долният край на легло изглеждаше не по далеч от носа й след което внезапно отдалечи на мили. От този танц започна да й се гади и задиша тежко с отворена уста, за да го предотврати. Опита се да седне, но остра болка през средата на тяло й я накара да падне назад със сподавен вик.
— Бенър?
Джейк, разрошен, стоеше в рамката на отворената врата. Той се беше подпрял на входа с широко разтворя ръце. Тя бълнува. Сигурно бълнува. Беше гол.
Спусна се към нея и коленичи до леглото, сграбчвайки ръцете й. Очите му шареха по лицето й.
— Как се чувстваш?
Тя го погледна уплашено.
— Не знам. Странно. Какво се е случило?
— Направиха ти операция.
Зениците й се разшириха, независимо от светлина която падаше върху тях.
— Операция? Искаш да кажеш че съм била рязана, Джейк?
— Шт, ето тук, ще ти покажа.
Той пъхна ръката й завивките и внимателно я постави върху превръзки корема. Тя потрепна дори от този слаб натиск.
— По-леко — предупреди той. — Разрезът е още пресен. Не помниш ли, че беше зле?
Спомените й идваха откъслечни. Пътуването към къщи с влака. Трескавата болка в костите. Гаденето. Сграбчващите спазми. Прилошаването, докато Джейк я държеше.
— Апандиситът ти беше възпален.
— Стомашна треска? — очите й се напълниха със сълзи на ужас. — Човек може да умре от това.
— Но ти няма да умреш — възрази той пламенно. — Докторът дойде и го отряза. Ще се грижа за теб. За седмица-две ще бъдеш като нова. Даже по-добре.
Тя се опита да асимилира всичко това, държейки ръката си върху болното място, което отново я заболя.
— Боли.
— Зная — той целуна ръката, която още държеше.
— Тази светлина е извънредно силна.
Той се засмя, посягайки да изгаси лампата на масата.
— Аз съм виновен. Не исках да се събудиш на тъмно и да се изплашиш.
— Ти ли се грижиш за мен?
— Да.
— Къде е майка ми?
Той докосна бузата й.
— Съжалявам, Бенър. Опитах се да премина реката и да ги доведа, но мостът беше отнесен. Невъзможно е да се прекоси реката. Докато дъждът не спре и водата не спадне Ривър Бенд е изолиран. Страхувам се, че си прикрепена към мен.
За момент тя остана да лежи неподвижно, като го гледаше.
— Нямам нищо против, Джейк — тя посегна да докосне бузата му, но ръката й безсилно падна. — Замаяна съм.
— Това е от етера и температурата. Трябва да поспиш. Искаш ли малко вода?
Тя кимна и той й наля от каната на масата.
— Само една глътка.
Обхвана главата й с ръка и поднесе чашата към устните й. Зъбите й леко изтракаха в нея. Тя преглътна веднъж, после пак.
— Толкова за сега.
Той върна чашата на масата забеляза шишенцето с лауданум, което докторът бе оставил.
— Боли ли те? Мога да ти дам лауданум.
— Не, но остани с мен.
— Да остана…
— Спи при мен, както във влака.
— Но, мила, ти…
— Моля те, Джейк.
Тя се мъчеше да държи очите си отворени и направи немощен жест да го достигне. Това беше достатъчно, за да отстрани всякакви възражения. Той се изправи, отметна завивките и се пъхна под тях. Сложи ръка под раменете й, така че да може да усети, ако тя раздвижи долната част на тялото си. Пръстите й се вкопчиха в гърдите му, докосвани от лекия й дъх.
О, Господи! Какъв рай! Какъв ад! Какво великолепно мъчение.
Но като по чудо, мигове след като сънят я обхвана, той също заспа.
На сутринта се движеше на пръсти из къщата, за да не смущава възстановителния сън на Бенър. Той се погрижи за Сторми, донесе дърва, запали огъня, приготви закуска от бекона, който беше намерил в шкафа, бисквити, силно, горещо кафе.
После зае поста си до леглото й. Отпечатъкът от тялото му още личеше на чаршафите. Той затвори очи от удоволствието, преминало с ненамаляла сила през него. Никога преди не беше прекарвал цяла нощ с жена. Той ги използваше и ги оставяше. Но беше съвсем различно да спиш до тази жена, споделяйки топлината на тялото й, смесвайки дъх с нейния.
Той погледна надолу към нея. Всемогъщи Боже, беше мека, топла и сладка. Когато се пробуди, намери ръката й върху сърцето си. Тя беше долепила леко разтворените си устни до гърдите му. А неговата ръка…
Той преглътна, спомняйки си къде беше ръката му.
Най-мекото, най-топлото, най-сладкото място. Но кой щеше да я запази от него?
Не знаеше колко време е стоял така, загледан в спящото й лице. Нямаше значение. Той искаше да бъде тук.
Когато се събуди, тя беше по-неспокойна и по-силно усещаше неразположението си.