— Не мисля, че някога пак ще мога да се движа.
Той се усмихна. Тя нямаше да умре. Той не знаеше дали Божията намеса я беше спасила, или неговата упоритост. Но Бенър нямаше да умре.
— Ще яздиш Дъсти много скоро.
Тя изстена и той се засмя.
— Ще трябва време, нали разбираш? Искаш ли малко чай? — Тя кимна и той отиде да донесе.
Когато се върна, тя се свиваше под завивките.
— О, Джейк, има нещо…
— Какво? — той остави чая на масата.
— Нищо, няма значение — каза тя без да го погледне.
— Какво? Пак ли си зле? Повръща ли ти се?
Тя се изчерви и той знаеше, че този път не е от температурата.
— Не.
— Тогава какво? Боли ли те? Искаш ли лауданум? Вземи, ако имаш нужда, това е…
— Нямам нужда от лауданум.
— Тогава, за бога, какво има? — каза той, започнал да губи търпение. — Кажи ми.
— Трябва да отида в банята.
Лицето на Джейк прие глупаво изражение, сякаш го бяха ударили с мокър парцал.
— О, дори не помислих за това.
— Е, помисли сега. И по-бързо!
— Връщам се веднага — той изтича в кухнята и се върна с малко легенче. — Ще използваш това.
— Какво правиш? — извика тя, когато той отметна завивките.
— Е, трябва да го пъхнем под теб, ъ-ъ-ъ, нали?
— Мога да го направя.
— Ти не можеш да се движиш.
— Ще се справя.
— Бенър, не ставай глупава. Държах ти главата, докато повръщаше онази вечер и…
— Благодаря, че ми го напомняш.
— … и стоях да гледам операцията. Аз ти смених нощницата, когато онзи префърцунен доктор отказа да го направи. Виждал съм те, нали? А сега ми позволи напъхам този леген преди да си намокрила леглото.
— Ще го направя сама, или ще се въздържа — каза през стиснати зъби.
Джейк не знаеше как е възможно в един момент да иска да я прегърне и успокоява, а в следващия да иска да я удари. Той се завъртя на пети и излезе.
— Жени! — каза той с досада, като тръшна вратата след себе си.
Бенър забеляза, че от „хлапе“ беше станала „жена“. Това все пак беше някакво повишение.
Когато след пет минути почука, беше поканен от едно слабо:
— Влез.
Той надникна през вратата и се изплаши, като видя ръката й да лежи безжизнено на леглото.
— Добре ли си? — тя отвори очи и видя загрижеността му.
— Добре съм, наистина. Просто съм уморена.
— Ти се изтощи — той равнодушно отмести легена. И аз не ти помогнах. Извинявай, че ти виках преди малко. Поспи пак, любима.
— Добре, Джейк — прошепна тя послушно. Клепачите й, с най-тъмните мигли, които някога беше виждал, я спуснаха над очите й и тя мигновено заспа.
Той се грижи за нея през целия ден и вечерта.
— Ще останеш с мен отново, нали? — Той замълча докато оправяше завивките й.
— Няма, Бенър.
— Моля те!
— Добре. Но ти заспивай. Имам малко работа.
— Обещаваш ли, че…
— Да, обещавам.
Тя спа през цялата нощ и се събуди само веднъж, когато се опита да се обърна. Той я обгърна:
— Шт, помни, че трябва да лежиш неподвижно — прошепна той в ухото й и я целуна по бузата. Тя се сгуши до него. Този път простена той.
Не можа да заспи още дълго.
На следващата сутрин тя се оплака, че е гладна.
— Този чай не ми е достатъчен — каза тя, като му подаваше празната чаша.
— Това е добър признак.
— На бекон ли ми мирише?
— Да, но не мисля, че можеш да ядеш.
— Джейк, умирам от глад.
Той се намръщи.
— Какво има?
— Имаме съвсем малко провизии. Трябва да отида до града да купя прясно месо, яйца и мляко. Този дъжд обърка всичко. Имаме дяволски късмет, че сме от тази страна на реката и можем да отидем в града. — Той я погледна отблизо:
— Мога ли да те оставя сама за един час?
Мисълта да остане сама един час я изпълни с ужас, но тя не можеше да признае пред Джейк страховете си. Той правеше всичко възможно да се грижи за нея. Можеше поне да не му досажда.
— Разбира се..
Той бързаше, борейки се със стихията през целия път. Времето се влачеше за Бенър, въпреки че проспа по-голямата част. Когато го чу да отваря задната врата, тя почти забрави болката и седна.
— Ти се върна — извика тя.
— Защо не спиш? — Той събличаше мокрите си дрехи в кухнята.
— Уморих се да спя.
— Сигурно защото се оправяш. — Ако усмивката беше лекарство, тя би оздравяла веднага щом той влезе в стаята.
— Липсвах ли ти?
— Какво си ми донесъл? Бифтек и картофи? Шунка? Пуйка?
— Малко телешко за бульон.
— Бульон?
Той седна на ръба на леглото.
— Днес бульон. Утре, може би, пиле. И ако продължаваш да се цупиш, няма да ти дам изненадата.
Раздразнението й се изпари.