— Каква изненада?
Той извади две захарни пръчки от горния си джоб й ги подаде.
— Любимите ти!
Тя притисна захарните пръчки до гърдите си:
— Ти си спомняш!
— По дяволите, когато беше малка не смеех да дойда в Ривър Бенд без тези захарни пръчки.
Тя докосна бузата му.
— Тези захарни пръчки ми напомнят колко се радвах да те видя, макар и за малко. Благодаря.
Слабините на Джейк се изпълниха с желание, толкова бурно, че разтърси цялото му тяло. Той се отдръпна от нея преди да си е спомнил как я почувства през нощта до себе си, преди да си спомни колко сладка е устата й. Тя беше по-добре, но все още беше болна.
— По-добре да се заема с бульона — промърмори той и излезе от стаята.
Той не спа до нея тази нощ. И тя не го помоли. И двамата мълчаливо признаха, че би било безразсъдно.
XX ГЛАВА
На следващия ден тя показа забележително подобрение — успя да седне подпряна на възглавницата. Не беше имала температура двадесет и четири часа. Нямаше загнояване около разреза. Тялото й се нуждаеше само от време, за да се възстанови.
— Мислиш ли, че можеш да станеш и да се пораздвижиш? — попита Джейк, като вземаше таблата със закуската от скута й.
Тя беше изяла пържените яйца с апетит.
Сега си мислеше, че ще се радва да се освободи от леглото. Но когато наистина беше дошло времето да опита да измъкне краката си и да види дали те все още я слушат, тя се поколеба. Чувстваше стомаха си невероятно зле. Да стане, да ходи, да се върне в леглото — това изглеждаше непосилна задача.
— Мислиш ли, че трябва? Какво каза доктор Хюит?
Джейк погледна настрани:
— Той, ъ-ъ-ъ, той не спомена за това. Но тази болка никога няма да премине, ако само лежиш.
Като сложи ръце на кръста, Джейк я погледна предизвикателно.
— Да не би да ти хареса гърнето?
Очите й блеснаха с познатата войнственост, която той се беше надявал да провокира.
— Добре, ще го направя.
— И аз мисля така — каза Джейк сухо, опитвайки се да прикрие самодоволството в гласа си.
Тя му хвърли още един убийствен поглед, като отметна завивките и извади краката си от леглото. Долната част на тялото й болезнено се възпротиви и тя се намръщи.
— Почакай Бенър, — омекна Джейк — може би насилвам? Да почакаме до утре.
Тя поклати глава. Лицето й беше бледо, но очите й светеха решително:
— Не. Прав си. Трябва да започна да използвам тези мускули все някога. Когато и да е, това няма да е лесно.
Тя беше стигнала края на леглото. Джейк с болка забеляза колко крехка и дребна изглежда тя с крака подаващи се изпод нощницата и боси пети, търсещи пода.
Той я прегърна през кръста.
— Облегни се на мен.
Тя плахо се облегна. Когато краката й намериха пода тя се изправи, поддържана от силната му ръка.
— Толкова съм слаба — въздъхна тя, когато стаята бавно се завъртя около нея. — Това е от дългото лежане.
— Можеш ли да направиш няколко стъпки?
Те се придвижиха заедно до вратата и се върнаха като Джейк се опитваше да нагоди широките си крачки към нейните малки стъпки. Тя се наклони към него, несъзнателно притискайки ръката му към гърдите си.
Това не остана незабелязано от него. Главата му се замая, когато усети формата на гърдите й върху себе си. Брадичката и носа му се потяха в разпилените й къдрици когато се навеждаше над нея, непрекъснато питайки д я боли.
Когато се върнаха до леглото, той й помогна да седне на стола до него.
— Можеш ли да поседиш тук, докато сменя чаршафите?
Тя му се усмихна победоносно:
— Да. Не е толкова лошо, както в началото.
Той задържа погледа й за миг и прибра един непокорен кичур зад ухото й преди да тръгне към гардероба за чисти чаршафи.
— Мислиш ли, че някога ще мога да стоя изправена! — Тя седеше прегъната на две.
Джейк смъкна чаршафите от леглото и застла чисти. Стаята изведнъж се изпълни с аромат на слънце.
— Разбира се, че ще можеш! Само да зарасне раната — той се усмихна, докато слагаше възглавницата.
— Глупаво е от моя страна, зная.
— Но е нормално.
Внезапно тя закри устата си с ръка, за да задържи смеха си.
— Какво смешно има? — попита той. Беше пъхнал възглавницата между брадата и гърдите си, борейки се с калъфката.
— Може би ще можеш да си намериш работа в някоя болница като медицинска сестра? Само че на половин ден, разбира се, така че да не пречи на каубойските ти задължения.
Той я погледна и пусна възглавницата.
— Позволявам ти да правиш подобни забележки само защото си в процес на оздравяване. Но веднъж само да се оправиш, ще видиш — заплаши я той нежно и й помогна да се върне в леглото.
Като се облегна на възглавницата, тя взе четката си за коса. Ръцете й уморено паднаха само след минута.