— Никога няма да мога да оправя тази плетеница.
— Искаш ли да ти помогна?
Джейк стоеше в другия край на леглото и гледаше как движи ръце над главата си. Беше толкова красива! А той почти я беше изгубил. Стомахът му се свиваше всеки път, когато си спомняше колко бързо стана всичко.
— Имаш ли нещо против?
Да има нещо против? Той си измисляше извинения, за да я докосне. Скоро четката започна да прави плавни движения в ръката му.
— Кажи ми, ако ти стане твърде неприятно.
— Хм, няма — въздъхна тя.
— Скубя ли те?
— Мъничко…
Косата й беше мека, буйна, разкошна. Той искаше да зарови лице в нея, да й шепне нежно в гъстите, черни като нощта коси и да изрази всичко, което беше в сърцето Всяко дръпване с четката беше като любовна ми Ръцете му, привикнали да опъват телени мрежи, да докосват крави и да връзват телета, бяха нежни като майчини ръце. Тя усещаше дъха му на врата си, когато събираше косата нагоре с четката, прокарваше я през нея и я оставяше да се спусне надолу. Тя уморено се отпусна на гърдите му.
— Спи ли ти се? — промърмори той.
— Не. Приятно е да се отпусна.
Всяка клетка на тялото му беше будна. Бедрото й се притискаше до неговото. Дори под широката нощница той можеше да различи деликатните й форми. Копнееше да я обгърне и да положи ръце на гърдите й. Всеки път когато тя поемаше дълбоко дъх, памучната нощница се повдигаше възбуждащо. Той жадуваше да я докосне, да я гледа, да вкуси сладостта й.
Усети възбуда и остави четката на нощната масичка. Придърпа я към себе си и потопи лице във великолепие на косата й. Затвори очи, усещайки как чувствата преминават като спазъм през него. Искаше я. Искаше да бъде нея. Да я люби.
Ръката му се плъзна по тялото й. Тя отпусна глава на рамото му и вдигна лице към неговото. Устните им се срещнаха. Кратко, много кратко.
После с огромно усилие той я отстрани и стана от леглото.
— Косата ти изглежда наистина красива сега, Бенър.
— Благодаря. — Гласът й беше слаб. Тя не можа да прикрие разочарованието си. За миг беше помислила, той ще я люби. Имаше някаква нова нежност в докосването му, в цялото му отношение към нея, различно преди. Тя искаше да го задържи, докато не беше изчезнало. С женската си интуиция усещаше, че под грубата външност се крие болката от дълбоко нараняване, преживяно в младостта. Той беше способен да обича, но не искаше да рискува. Пазеше се да не покаже пред другите любовта си. Но имаше пукнатини в стената, с която се бе обградил. Бенър щеше да опитва всяка от тях, като успее да премине, да проникне зад тези неспокойни сини очи.
— Къде отиваш? — попита тя меко, когато се насочи вратата.
Той се обърна и я погледна с копнеж. Тя лежеше на главницата с коса, разпиляна като тъмно мастило върху чаршафите. Очите й бяха влажни.
— Вече си елегантна — той прокара ръка по лицето си — а аз още не съм се избръснал.
— Направи го тук — предложи спонтанно тя.
— Какво?
— Избръсни се тук — тя посочи към шкафа с тоалетната масичка.
— Бенър, — каза той навел очи — не мога.
— Защо?
— Защото, ъ-ъ-ъ… — той търсеше основателна причина — защото няма нищо особено в бръсненето, ето защо.
— След като няма нищо особено, защо не искаш да гледам?
— Нямам нищо против да гледаш. Но…
— Е?
— О, по дяволите! Ако това ще те направи щастлива…
Той излезе, а тя си легна, усмихвайки се самодоволно. Когато се върна, носеше легенче, четка, бръснач и пешкир.
— Надявам се, че разбираш какви затруднения си създавам, за да те забавлявам — промърмори той. Постави принадлежностите си за бръснене на тоалетната масичка и отиде за кана гореща вода от кухнята.
— Не мисли, че не го оценявам — извика тя след него.
Той измърмори нещо, но тя не можа да долови друга дума, освен „хлапе“. Намръщен, Джейк донесе гореща вода и я наля в порцелановата купа за миене. Нарисуваните на нея жълти рози привлякоха вниманието му.
— По-добре не казвай на никого, че съм се бръснал от купа с нарисувани цветя.
— Устата ми е запечатана.
Очите й коварно просветнаха. Това беше знак за оздравяване и единствена причина, поради която Джейк се съобразяваше с нейните прищевки. Тя се поправяше с всеки изминат час. Измъченото от болка и трескаво бълнуване тяло вече дишаше спокойно.
Тя го гледаше как откопчава първите няколко копчета на ризата и подпъхва яката навътре.
— Защо не свалиш ризата си?
Той потопи четката във водата, след това в легенчето със сапун за бръснене и започна да разбърква гъста пяна.
— Защо не си гледаш работата? — Той положи пяна върху бузата си и я размаза с четката, докато покри цяла долна половина на лицето си. — Правил съм това с години без да имам нужда от инструктор.