— Някакви други въпроси?
— Ти,… ти…
Той подсвирна:
— Е, недей да се сърдиш толкова, Бенър. Не забравяй, че се нуждаеш от почивка.
Той улови възглавницата, запратена към главата му, и се запъти към вратата.
Гръмкият му смях заглуши яростния й вик.
— Чук, чук. Ще получа ли възглавница в лицето, ако вляза да видя как си?
Той се беше погрижил за Сторми, беше донесъл дърва и сега печката в кухнята бумтеше.
— Не.
Очакваше да я завари намусена, но когато се приближи към леглото не забеляза тя да си спомня за недоразумението. Само въздъхна, като че ли нещо я измъчваше.
— Какво има, Бенър?
Тя завъртя глава.
— Знам, че звучи глупаво, но раната ме сърби ужасно.
— Сърби те? Това вероятно означава, че заздравява. — Той млъкна за секунда, но все пак твърде дълго, за да остане незабелязано. — Дали не е по-добре да я погледна?
Тя доверчиво вдигна очи към него:
— Както прецениш, Джейк.
Той отдръпна одеялото и чаршафа. Когато видя дребната й фигура само в нощница, която очертаваше формите й, гърлото му се сви. Той се изкашля шумно.
— Искаш ли да ъ-ъ-ъ…?
Той направи описателно движение с ръце и се обърна с гръб.
Бенър оголи раната.
— Готово — каза тя тихо.
Джейк се обърна. Очите му се задържаха върху превръзките без да срещнат нейните. Колкото можеше по-нежно, той отстрани бинтовете.
Бенър въздъхна.
— Причиних ли ти болка?
— Не. — Тя гледаше надолу към розовата линия, пресечена от шевове. — Чак сега осъзнах, че наистина съм била разрязана. — Затвори очи и преглътна тежко, борейки се с отвращението, което я разтърси. — Толкова е грозно.
— В сравнение с някои рани, които съм виждал да зашиват, Хюит го е направил майсторски. — Той внимателно опипа областта около разреза. Не намери следи от подуване или зачервяване. — Виж тези мънички ивици от здрава кожа. Това е, което те сърби. Заздравява нормално.
— Изненадана съм, че доктор Хюит не дойде да ме види. Не смяташ ли, че е малко странно?
Джейк реши, че не е нужен толкова голям бинт и го замени с парче мека марля, която докторът беше оставил. Когато свърши, се изкашля смутено:
— Бенър, трябва да ти кажа нещо.
Тя гледаше косата му, която отразяваше светлината от лампата като слънце. Тя можеше да почувства дъха докосващ леко корема й.
— Какво?
— За доктора.
— Да?
— Доведох го тук под дулото на пистолета. — Устните й леко се разтвориха, но тя остана безмълвна. Джейк почувства нужда да й разкаже подробностите. — Той се съгласи да дойде едва когато му казах кой е пациентът. Но след като те прегледа и постави диагнозата стомашна треска, той беше готов да те натъпче с лауданум.
— Не е искал да ме оперира?
— Не до момента, докато не извадих пистолета и не го заплаших, че ще го убия, ако не го направи.
Тя сложи ръце на гърдите му. Ако досега не се беше влюбила в него, щеше да го обикне сега. Дължеше му живота си. Той покри ръката й със своята и я притисна към твърдата извивка на гърдите си.
— Този проклет шарлатанин нямаше намерение да направи нищо, щеше да те остави да умреш, и да утешава родителите ти след това — каза Джейк напрегнато и очите му станаха твърди и студени при спомена.
— Когато свърши, измъкна се като опосум. Не ми даде никакви указания за възстановяването ти, защото мислеше, че няма да има такова.
— Но ти направи всичко?
Очите му потънаха в нейните:
— Да.
— Докторът може да те обвини по-късно за това, Джейк.
— Нека да посмее само! Ще направя отново същото. Щях да го убия, ако не се беше съгласил.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Ти си създаде всичките тези неприятности, за да ме спасиш, Джейк.
Като взе лицето й в ръце, той се вгледа в него, поглъщайки всяка любима черта.
— Не бих те оставил да умреш. Бих дал собствения си живот, за да те спася.
И подчинявайки се на жаждата, която го измъчваше от дни наред, той притисна уста към нейната. Езикът му проникваше в устата й на бавни, нежни тласъци, които превръщаха усещанията й в хаос. Той сключи ръце около ата й. Притискаше я все по-дълбоко във възглавницата покри горната част на тялото й със своето. Тя усещаше с гърдите си натиска на неговите гърди. Пулсиращият ритъм на сърцето му отекваше в нейното.
— Бенър, Бенър — шепнеше той във врата й — не мога да ти позволя да умреш. Нуждая се от теб.
Те се целунаха отново буйно, като притискаха силно уста, докато останаха без дъх. Джейк повдигна глава погледна сочните й устни и се усмихна. Това беше уста предназначена да дава и да получава страстни целувки и той нямаше намерение да се отказва.
— Забравих да те питам дали си гладна… — Той взе кичур от косата й, който се нави около пръста му така естествено, както невидими нишки се увиваха около сърцето му.