— Умирам от глад. Ще получа ли малко истинска храна тази вечер?
Той стана от леглото и се запъти към кухнята:
— Гореща супа.
— Джейк? — той се обърна. — Не искам доктор Хюит или който и да било друг да се грижи за мен. Ти се справяш чудесно.
Очите му се изпълниха с вълнение, но той само кимна с глава преди да излезе.
След тази нощ всичко се промени. Те не криеха чувствата си един от друг. Той я целуваше, но ласките не отиваха по-далеч от това. Нито един от тях не предложи да спят заедно. Времето да се любят не беше настъпило, но приближаваше. И двамата го знаеха. Междувременно те изчакваха, а желанието продължаваше да се натрупва.
Всяка сутрин той й даряваше по една целувка. Когато се приближаваше до леглото, тя протягаше ръка за неговата. Вечер сядаше на стола и четеше книгите за развъждане на добитък, които беше поръчал от Форт Уърт. Тя шиеше калъфки за столовете, с които се надяваше да обзаведе дневната.
— Джейк? — той вдигна глава — интересна ли е книгата?
— Не, ако вместо това мога да си говоря с теб.
— Не искам да те разсейвам.
Той буйно се засмя.
— Мис Коулман, ти ме разсейваш месеци наред.
Тя се изчерви.
Той затвори книгата и я остави настрани. Беше надвечер. Тя на два пъти успя да отиде до кухнята и върна, държейки се изправена. Имаше само неприятни усещания в корема при по-резки движения.
— Кога си се научил да четеш? — попита го тя. — Не се обиждай, моля те, но повечето каубои не могат.
Той се усмихна:
— Това е заслуга на Лидия. Тя започна да учи Анабет, докато пътувахме по време на преселването. После Анабет реши, че и аз трябва да уча.
Очите му се отправиха към прозореца, докато си спомняше усърдието, с което сестра му беше учила него и другите, обърканите комбинации, които те правеха с думите.
— Отначало си мислех, че е загуба на време, но тя ми напомняше, че Рос знае да чете. Всичко, което правеше Рос исках да правя и аз.
— Защо отиде при нея?
Въпросът беше толкова далеч от контекста и беше зададен с такъв разстроен глас, че той бързо обърна глава:
— При коя?
— При онази, Уоткинс. Защо ме остави в хотела след чудесния ден, който прекарахме заедно и отиде при нея?
Той беше едновременно объркан и уплашен от сълзите в очите й. Коленичи до леглото и взе ръцете й.
— Видяла си ме да излизам?
— Да.
— Не отидох за това, което мислиш, Бенър.
— Каква друга причина може да накара един мъж да промъкне в публичен дом посред нощ? Можеше да правиш това с мен. Само трябваше да поискаш.
— Шт, шт, Бенър. Не, не можех. Не тогава. Не беше редно.
— А беше ли редно с проститутка?
— Чуй ме — каза той убедително, като разтърси ръката й. — Мика и Лий се върнаха и аз се събудих. Мика ми каза, че е видял Грейди Шелдън в „Райските градини“. Безпокоеше ме, че той е в града. Бях го предупредил да стои далеч от теб. Всичко, което знаех, беше, че те е последвал във Форт Уърт и планира да те отвлече. Отидох при Присила, за да видя дали не мога да открия какви са намеренията му. — Той реши, че е по-разумно да не й казва, че Присила и Грейди поддържат толкова близко приятелство.
— И това беше единствената причина? — попита рязко тя — не си ли…
Той положи ръка на косата й, и тя изпълни шепата му.
— Не, не съм.
— Но на другата сутрин тя се държеше сякаш… е ти знаеш.
Устните му се разтегнаха от раздразнение.
— Каквото и да е казала, е било лъжа. Тя иска да те нарани, за да ме върне към себе си.
— Мислех, че сте приятели.
— Не такива, каквито мислиш. Казвал съм ти и преди, че не спя с Присила.
Тя усукваше една изтеглена нишка от одеялото.
— Грейди каза, че момичетата в публичните домове говорят за теб. Че си легенда.
Той показа задоволството си с усмивка. Но кога видя развълнуваното й изражение, лицето му стана сериозно.
— Бенър, не съм бил с друга жена от онази нощ, когато ти дойде при мен в конюшнята.
— Истина ли е това? — попита тя с хриплив шепот. Той поднесе ръката й към устните си и целуна дланта й. Устните му се движеха по нея, докато изричаше:
— Трудно е за вярване, но се кълна, че е истина.
— А сега ще продължи ли онова, което стана онази нощ?
— Зависи от теб — каза той тихо. — Как искаш ти?
— Никога не съм го крила, Джейк.
Той изучаваше пода между обувките си. Преди няколко дни, когато тя беше пред прага на смъртта, беше осъзнал, че не само физическото желание е това, което го държи в мъртва хватка. Той копнееше да се потопи в тялото й, да, но искаше също да слее сърцето си с нейното.