— Бъди внимателна — предупреди я той, когато тя се изпъна, за да бъде по-близо до него.
— Не можеш да ме нараниш, Джейк — прошепна тя, обвивайки с ръка врата му и притискайки устни към пулсиращата вена между ключиците.
Ръцете му я държаха нежно, но това му струваше огромни усилия да запази разума си.
— За Бога, Бенър, стой мирно — простена той.
Тя се сви в неговата топлота и той усети прозявката й до гърдите си.
— Лека нощ, Джейк — сънено промълви тя.
— Лека нощ, скъпа.
Докато все още размишляваше върху чудото, че тя лежи в прегръдките му, се случи ново чудо. Той заспа.
— О, велики Боже!
Джейк скочи от леглото, проклинайки. Дългите му крака се заплетоха в завивките. Той погледна през прозореца. Точно, както си и помисли, няколко конника влизаха в двора. По някое време през нощта дъждът беше спрял. Проблясваше слабо слънце.
Бенър седна, очите й бяха уморени. Чаршафът се смъкна до кръста й. Тя също беше съвсем гола. С непохватни движения нахлузи пантофите си.
— Какво става, Джейк?
— Работниците. Пресекли са реката — той погледна безпорядъка, към гърдите й, розови и сънено топли, и въздъхна.
— Ако разберат за миналата нощ… — той остави изречението да увисне във въздуха, докато пъхаше ръце в ръкавите на ризата си.
Грабна чорапите и обувките, издърпа одеялото възглавницата от леглото и изтича в гостната. Разпъна постелките на канапето, разбутвайки ги като че ли е спал там.
Озова се до вратата точно когато Джим извика:
— Хей, има ли някой вкъщи?
С широка прозявка Джейк отвори вратата на къщата.
Той се разкърши, сякаш току-що се събужда. Не беше необичайно да го заварят рано сутрин без обувки и разкопчана риза.
— Говорете тихо — предупреди той, като се намръщи. Гледайки през рамо към затворената врата на стаята на Бенър, той даде на тримата ездачи достатъчно време, за да видят канапето. След това излезе на верандата, и затвори след себе си. Като говореше тихо, той каза:
— Бенър е много болна.
— Болна? — Ренди беше първият, който проговори. Той и останалите бяха онемели при появата на Джейк. Три чифта очи го гледаха подозрително.
— Трябваше да доведа доктор Хюит от града. Апандиситът й щеше да се спука. Той й направи операция.
— Какви ужасии говориш? — промърмори Питър уплашено, поглеждайки към къщата. — А родителите й дори не знаят?
— Нямаше как да им съобщя, нямаше брод през реката, а се страхувах да я оставя сама толкова дълго. — Той поклати глава и предизвика съчувствието им.
— Тя беше много зле, не мога да ви опиша колко зле беше. Мислех, че ще я загубим.
Тримата каубои бяха огорчени. Когато видяха Джейк да излиза от къщата, бяха си помислили най-лошото, но сега той им казваше, че ако не се е погрижил за нея, сега би била мъртва. Смутен, Пит попита:
— Можем ли да направим нещо за нея?
— Не. Само приведете в ред това място след дъжда. Виждали ли сте някога толкова влажен юни? Аз не съм.
Той насочи разговора към страхотния дъжд.
— Как минахте през реката? — попита той.
— Започнахме да ковем един сал и го завършихме снощи. Не е много голям — каза Пит, изплювайки тютюнев сок в калта. — Но е достатъчен да превози през реката човек на кон. Рос ще дойде след малко.
— Така ли? — попита Джейк с привидно спокойствие, сърцето му уплашено подскочи. — Ще съм ви благодарен, ако някой се погрижи за Сторми и го оседлае. Ще отидем да проверим оградите, за да се уверим, че няма повреди. — Сега той се усмихна победоносно. — Трябва да видите стадото, най-хубавите крави и най-породистия бивол, който съм виждал.
— Къде са те? — възкликна Ренди.
— В града. Ще ги докараме утре. Нека изчакаме още един ден земята да изсъхне.
Получили инструкциите му, каубоите тръгнаха към конюшнята. Джейк се върна в къщата и завари Бенър подпряна на вратата. Косата й беше все още разпусната, той с облекчение видя, че си е облякла пеньоар. Дори с подпухнали от съня очи, тя беше съблазнителна и дяволски възбуждаща. Той осъзна, че е рискувал работата и живота си, прекарвайки нощта, държейки я в обятията си.
— Как се чувстваш? — попита бързо той.
Независимо от сексапилността си, тя изглеждаше невинна като дете. Той се почувства отвратително, като перверзен тип, който, развращава деца. И нямаше съмнение, това би помислил Рос за него.
— Добре.
— Сигурна ли си?
Миналата нощ той можеше да я има, но не го направи. А може би, ако беше го направил, тялото му нямаше преминава сега през самия ад. Неконтролируемата му възбуда го караше да й се дразни, а още повече на себе си.