Той седна отново на ръба на леглото и я прегърна.
— Моята малка принцеса! Още ли те боли?
Да, болеше я, но не с тази болка, за която си мислеше Рос. Тя се притисна в безопасното прикритие на ръцете и зарови нос в рамото му.
— Добре съм, татко. Радостна съм, че те виждам. Толкова ми липсваше. Кажи ми какво става в Ривър Бенд.
Рос стоя при нея през по-голямата част от сутринта, създавайки атмосфера далеч от подходящата за почивка. Той съвсем не беше идеалната болногледачка, но усилията му бяха трогателни.
По обяд я остави да подремне и се върна в Ривър Бенд. Когато Лидия и Мама разбраха какво се е случило, се развъртяха като два урагана. Преди да е изтекъл обедът, Мика и Лий бяха натоварени с храна и предупредени да внимават докато прекосяват реката. Въпреки ужаса й от водата, Лидия искаше да отиде Бенър, но Рос и Мама я убедиха, че салът не може да осигури безопасно преминаване и за да се предотврати друга катастрофа в семейството, е по-добре да си остане вкъщи. Рос я уверяваше, че Джейк се грижи добре за дъщеря им.
Щом видя, че момчетата благополучно пресичат реката, Рос пое към Ларсен. Трябваше да се консултира с инженери за строителството на нов мост, с метални подпори. Искаше да го започне колкото може по-скоро. Тъй като се боеше, че ако срещне доктор Хюит може да завърши това, което Джейк беше започнал, той пусна парите за операцията в пощенската му кутия.
Когато Лий почука на вратата на спалнята, Бенър решеше косата си.
— Бенър? — повика той.
Тя отвори веднага и той почти връхлетя вътре.
— Мислех, че си болна на легло — каза той бързо, докато тя и Мика се превиваха от смях.
— Болна съм, или по-точно бях. Но сега съм по-добре. Радвам се да ви видя.
— Вярно ли е, че онзи стар касапин те е оперирал? — попита неделикатно Мика.
— Наистина го е направил. Или така поне ми каза Джейк. Имам белег за доказателство. Искате ли да го видите? — подразни ги тя.
Двамата младежи, като знаеха приблизителното разположение на апандисита, се изчервиха до корените на косите си, и Бенър отново се разсмя.
— Не трябва ли да си в леглото? — попита Лий.
— Омръзна ми тази стая! — извика тя отегчено. Беше облякла рокля с цвят на праскова, част от чеиза й. Дантела в екрю обточваше V-образното деколте и се спускаше под китките й от камбановидните ръкави. Изчеткана коса блестеше като гарваново крило.
— Мисля, че нищо няма да ти стане, ако поседиш малко навън, на верандата — предложи Мика. Той погледна към Лий за мнението му.
— Можем да изнесем този люлеещ се стол навън. Ако седиш на стола, няма да ти е толкова горещо.
Очите на Бенър светнаха:
— Ще бъде чудесно!
Загрижеността им беше прекалена и комична, и след дълго стана досадна.
— Би ли махнал това одеяло от скута ми? — каза раздразнено, като отблъсна Лий, когато го обви около коленете й. — Нямам ревматизъм.
— Ако не кажем на Лидия и Мама, че сме се грижили за теб като за принцеса, ще ни се случи нещо — каза Лий оправдавайки се. Но като срещна бляскащия поглед Бенър, преметна одеялото през парапета на веранда.
— Старанията ви са забелязани и оценени както подобава. Простете ми, ако избухвам. Това е от дълготрайното седене вкъщи. Уморих се.
— Разбираме — каза Мика съчувствено. Той не познаваше някой друг, на когото са правили операция и гледаше Бенър с ново уважение.
— Благодаря за храната. Не знам как ще я изям всичката.
— Тя е също и за Джейк.
— Да, Джейк — сърцето й се разкъса, като си помисли за незаинтересоваността, която Джейк беше показал към нея тази сутрин.
— Като говорим за ядене, вече наближава време за вечеря — каза Лий.
— Така е — Бенър се усмихна отново. — Ще се чувствам по-добре, ако пресечете реката на този сал, за който слушах толкова много, докато е още светло. Надявам татко да не построи моста преди и аз да съм преминала със сала.
Момчетата се смееха, докато яздеха обратно. Щяха спокойно да докладват в Ривър Бенд, че Бенър може и да преживяла голямо премеждие, но си е същата — готова премине реката със сал. Тя все още седеше в люлеещия се стол, когато Джейк и тримата работници влязоха в двора и спряха конете до верандата.
— Какво правиш тук? — попита той без предисловие.
— Дишам чист въздух — отвърна тя. Джейк беше раздразнен, че тя седи пред тях облечена в рокля, която би обърнала сърцето и на най-стабилния мъж. Тя изглеждаше толкова дяволски женствена, досегаема, с кожа, блеснала от светлината на слънцето и коса, движена от бриза. Гаснещото на запад слънце образуваше ореол около главата й.