Мъжете й говореха с уважение, питаха я как се чувства. Ренди, както обикновено по-смел, се спусна от седлото и пристъпи на верандата с букет рози в ръце.
— Радвам се, че си излязла, Бенър. Тези рози едва са осмелили да покажат главичките си днес след онзи дъжд. Щях да помоля Джейк да ти ги даде. Сега мога сам да ти ги поднеса.
Бенър с удоволствие взе цветята. Тя ги поднесе към носа си и вдъхна мириса им:
— Благодаря ти, Ренди. Красиви са.
Тя го ощастливи с ослепителна усмивка, толкова силно действаща, че той преплете крака надолу по стълбите. Джейк стисна зъби.
Бенър прекрасно знаеше, че е красива като картина седнала тук, обвита в дантели и окъпана в слънчева светлина. Тя правеше нарочно така, за да го подлуди. Изглеждаше толкова уязвима, безпомощна и крехка като тези рози, които той трябваше да набере за нея.
— Утре ни чака тежък ден. Ще се видим на разсъмване, трябва да отидем в Ларсен за добитъка. — Явно управителят ги освобождаваше. Те повдигнаха шапки към Бенър и поеха. Копитата на конете им хвърляха нагоре бучки съхнеща кал.
Джейк слезе от коня, а Бенър се изправи. За първи този ден те се погледнаха право в очите.
— Как се чувстваш? — попита той.
— По-добре. Много по-силна.
— Безпокои ли те раната?
Тя поклати глава и тръгна към вратата.
— Ще сложа вечерята, докато се измиеш.
— Не трябва да го правиш, Бенър.
Тя ядосано се обърна към него:
— Изпратили са ни храна, достатъчна за цяла армия. Можеш да хапнеш и ти. — С това не особено вежливо продължение на поканата, тя влезе, тръшвайки вратата след себе си.
След малко Джейк нахълта в кухнята от задната врата. Беше се погрижил за Сторми. Атмосферата беше напрегната и враждебна. Бенър го погледна когато влезе, но не каза нищо. Той хвърли злобен поглед към сложените в средата на масата рози.
Напоследък беше прекарал толкова дълго в кухнята й, готвейки за нея, че се чувстваше вкъщи. Отиде до печката и си наля чаша кафе. Подпря се на мивката и отпи дълга глътка:
— Не забелязахме някакви сериозни щети от дъжда, въпреки, че земята е още влажна на сенчестите места.
— Утре ли ще докарате стадото?
— Да, но конете ще трябва да останат в Ривър Бенд докато построят новия мост.
— Е, — каза тя с въздишка — и без това сега не мога яздя.
— Не се шегуваше за храната — отбеляза той. Из кухнята се виждаха няколко кошници, покрити със салфетки.
— Ще ядем печено пиле тази вечер. Мика каза, че мама го е сготвила тази сутрин. Впрочем, тя пита за теб. Изпратих й поздрави и казах на Мика да предаде, че добре.
Когато го погледна в очите, той долови въпрос, само кимна и отпи от кафето си.
Кошниците съдържаха буркани със зеленчуци и плодове, желета, няколко хляба, кейк и сладкиши за чай, посипани със захар, както ги обичаше Бенър. Тя вече ги беше опитала — топяха се върху езика като масло. Само Мама можеше да ги приготви така! Но удоволствието й от вкусната храна се губеше от сдържаността на Джейк. Тя го разглеждаше изпод мигли. Той не беше свалил кончовите и те се мятаха отстрани, но там където бяха закрепени за краката, му прилягаха смущаващо точно. Тя си спомни как той я беше прегръщал предната нощ и стомахът й сякаш олекна докато гледаше тесния му ханш. Ядосана на себе си, че толкова живо си спомня това, което той очевидно беше забравил, тя подхвърли рязко:
— Можеш ли да си свалиш поне кончовите, преди да седнеш на масата.
— Безпокоят ли те?
Да, безпокояха я, но не по начина, за който той мислеше.
— О, остави ги. Не ме интересува.
— Не, не — каза той. Измъкна закопчалките и дръпна връзките около краката си. — Не искам да разстройвам принцесата.
Хвърли ги на пода до задната врата и се отпусна на стола. Бенър сложи ръце на кръста си и го погледна сърдито:
— Защо си толкова лош към мен? Нищо ли не означава за теб миналата нощ? Тези седмици не промениха ли нещата между нас?
Той я погледна недоверчиво:
— Аз? Ти дори не погледна към мен тази сутрин.
— Защото ти не ми обърна внимание. Ти си нервен и намусен. Държиш се така, сякаш искаш аз да изчезна.
— Почакай за минута — отвърна ядосано той. — Ти се държиш така, сякаш се срамуваш, че съм бил в леглото ти. Сигурен съм, че мислиш, че си омърсена, че Принцесата на Ривър Бенд е унижила себе си, като е спала до един наемен работник.
Очите й заблестяха от изпълнилата я ярост:
— О! — тя тропна с крак — Ти ме вбесяваш. Бих те убила за това, че си толкова глупав. Аз те обичам, Джейк Лангстън. Обичам те.
Сълзи, подобни на диамантчета, проблеснаха в очите й. Тялото й се разтрепери от вълнение, както стоеше изправена, с ръце, силно притиснати към хълбоците. Изглеждаше по-великолепна от всякога и желанието прониза Джейк като нажежено желязо.