С бързо движение ръцете му се стрелнаха напред, я хвана през кръста и я дръпна. Обгърна я и положи глава между гърдите й.
— Наистина ли, Бенър? Наистина? — гласът му прозвуча неравно. Той идваше от дълбините на душата му, проправяйки си път през годините загубени илюзии и отчаяние, безпомощност и горчивина, самообвинения и разкаяние.
Тя се наведе над него и го приюти в косите си, обви с ръце любимата глава и я притисна.
— Да, да. Сляп ли си, Джейк? Как може да не разбереш?
Той повдигна глава и пронизителните му очи изтръгнаха истината. Той я видя да проблясва в дълбините очите й. Обхвана главата й отзад, прокара пръсти по косата й, и я придърпа надолу за целувка, която сля душите им. Беше силна, почти груба страст.
— Бенър, Бенър. — Устата му се спускаше надолу. Тя се движеше гореща и влажна по кожата й. Той отвърза връзките на роклята й, и като отмести коприната, постави ръце върху гърдите й. Отдолу тя носеше камизола. Прозрачната материя не правеше нищо, за да скрие прелестите й. Гърдите й с тъмните си ореоли го привличай набъбнали под дрехата с дръзка покана.
Той я докосна, движейки ръцете си с жестове на благоговение, но твърде буйни, за да бъдат религиозни! Тялото й отвърна. Тя изви гръб и се отдаде на търсещите му устни. Те я облизваха, потъркваха, захапваха, притискайки се и целувайки с дивашка алчност.
Тя вдигна едното си коляно до ръба на стола и го притисна до слабините му, лекичко го разтърка, от което той едва не падна от стола. С леки удари на езика докосваше връхчето на едната й гърда и сякаш я разтърси мълния. Главата й падна на рамото му; косата й се разпиля по гърба. Тя беше така свободна и волна както ръцете, които разкопчаваха седефените копчета на камизолата й.
Той правеше магия с устата си върху гърдите й. Ръцете му се плъзнаха под дрехите и я обгърнаха. Той я придърпа по-близо и тя отвърна. Джейк захапа корсажа й със зъби. После я взе на ръце и я пренесе през сумрачната къща в спалнята, порозовяла от залеза.
Положи я на леглото с грижовност, която не отговаряше на начина, по който издърпа ризата и жилетката си и ги хвърли на пода. Обувките бяха изритани от краката. Той смъкна панталона си и легна до нея. Притисна прекрасното й тяло до своето.
Устните им се срещнаха в огнени целувки. Той я погали по тялото и повдигна края на камизолата. Бедрото й беше гладко под дланта му.
Бенър се извърна по гръб. Посегна за ръката му и я смъкна върху себе си, поставяйки дланта му върху нежната си женственост.
— Боже мой — прошепна той, като стисна очи. Почувства непреодолима нужда да признае малкото си прегрешение. — Онази сутрин…
— Да?
— Когато се събудих…
— Зная.
Той отвори очи и я посипа със сини искри:
— Знаеш? — тя кимна. — Кълна се, не го направих нарочно, Бенър. Предполагам, че просто съм посегнал към теб през нощта и…
Тя спря потока от думи, слагайки пръсти върху устните му.
— Защо не каза нищо?
— Мислех, че сънувам.
— И аз си мислех същото.
— А какво би станало, ако не бях болна и ти знаеше, че съм будна?
— Както сега, например?
— Да, както сега.
Ръката му се вмъкна между бедрата й. Те се разтвориха. Пръстите му започнаха да се движат. Той разтваряше и опипваше леко и нежно, докато я намери влажна топла. Тя въздъхна с неговото име. Пръстите му, плъзнали се в нея, бяха изкусни като езика върху гърдата й. Те я милваха, докато тя започна да се извива неспокойно, с крака обвити около неговите. Той се премести внимателно и се настани между бедрата й.
Очите й бяха замрежени, но се отвориха, когато той я прониза.
— Кажи ми, ако те нараня.
Тя кимна.
Той проникваше в нея бавно и дълго. Безкрайно.
Клепачите й се спуснаха. Чувствата бяха твърде буйни, за да ги сдържа. Джейк я изпълни, твърд и плътен, топъл и гладък. Движеше се. Галеше.
Ръцете се движеха сами върху бедрата и хълбоците му. Тя ги пъхна под дрехите му. Гладките му мускули настръхваха под дланите й, докато тялото му ритмично се движеше в нейното. Джейк стискаше зъби, за да не стигне върха толкова бързо. Гледаше лицето на Бенър, любуваше се на възторга, който съзираше в него. Той се освободи от угризенията, че е обладал неопитна девойка. Това беше жена, негова жена, движеща се с него, отвръщаща, извиваща се под него.
Очите на Бенър широко се отвориха и тя стисна гърби му. Извика името му в момент на паника, когато тялото й се стегна около неговото. Той проникна дълбоко, колкото можеше, добра се до самия вход на съкровеното.