— Да, да, да — повтаряше той, усещайки как тялото й се разтърсва.
Неговото собствено облекчение беше дълго, горещо и великолепно.
XXII ГЛАВА
— Ти, лъжец такъв! — Когато тя отвори очи, те бяха дълбоко зелени, но в тях проблясваха златисти точици.
— Какво? — засмя се той.
— Ти каза, че не си по-голям от другите мъже.
— Не, не съм. Казах, че не е твоя работа.
— Огромен си — прошепна тя.
— С кого ме сравняваш? — попита той, като се намръщи.
Тя буйно се разсмя и той трепна. Все още не можеше да си наложи да се отдели от нея. Все още тази копринена обвивка го обгръщаше.
— Нищо чудно, че всички дами приказват за теб.
Лицето му стана сериозно:
— Никога не съм бил с дама.
Тя сниши глас почти до шепот:
— Ти си легенда в правенето на любов.
Той я целуна нежно.
— А сега е първи път, когато любя.
С насълзени очи, тя повдигна ръка и докосна лицето и устата му.
— Винаги ли е така вторият път?
— Никога, Бенър. Никога преди не е било.
Той наведе глава да я целуне отново и въпреки нейната протестираща въздишка, се освободи от нея и се претърколи. Очите им се срещнаха и се впиха едни в други над възглавницата. Пръстите му леко опипваха копчетата на блузата й.
— Красива си, Бенър Коулман!
— Ти също, Джейк Лангстън.
Той отрицателно поклати глава.
— Аз съм стар и очукан, като плашило. Скитник на кон.
Тя се наведе и го целуна нежно:
— Не и за мен. Ти винаги ще бъдеш моят Ланселот.
— Кой е той? — той повдигна едната си руса вежда.
Тя проследи извивката й с пръст и леко се засмя:
— Трябва да прочетеш някой път за него. Но уверявам те, че ще бъдеш доволен от сравнението.
После усмивката й премина в гримаса. Ланселот е обичал жената на краля. Дали Джейк обича Лидия все още след тази нощ? Бенър прогони тази мисъл. Няма да позволи нищо да помрачи тази нощ. Джейк е тук, люби я, приема любовта й. Засега това е достатъчно. Тя докосна блестящата му коса:
— Ядосвам се, когато говориш така за себе си.
— Как?
— Че си стар и грозен. Не си такъв. Ти си красив. И защо казваш, че си скитник?
Той погледна неспокойно настрани.
— Не мисля твърде много за себе си.
— Но защо?
Тя се премести, пъхайки ръка под главата му загледа в тавана.
— Това се случи много отдавна, Бенър. В друго време от живота ми. Ти не би искала да чуеш за това, сигурен съм.
— Напротив. Искам!
Той обърна глава, улови любовта, така очевидно бляскаща в очите й и въздъхна. Може би ще започне да мисли по-лошо за него, когато й каже, но беше по-добре да разруши представата й за себе си сега, отколкото по-късно. Беше таил в себе си това с години. В този момент, с нея, той почувства нужда да й разкаже, да изтръгне всичко от гърдите си.
— Аз загубих невинността си и брат си в един и ден. Моя беше вината, че убиха Люк.
Бенър лежеше тихо, неподвижно. Джейк погледна лицето й, за да види реакцията. После продължи уверено:
— Присила се домогваше до мен още от времето на преселването ни. Аз бях на шестнадесет години и разгонен като бик напролет.
Спокойно, почти беззвучно, той й разказа историята за това, как Присила го беше въвлякла в сексуалната лудост онова лято, съблазнявайки го, примамвайки го.
— Един следобед аз оставих на Люк да свърши моята работа и се измъкнах, за да се срещна с нея. Когато се върнах след няколко часа, майка ми настояваше да обясня къде е Люк и къде съм бил аз самият. После дойде Мозес, носейки брат ми на ръце. Гърлото му беше прерязано.
По бузите на Бенър се стичаха сълзи. Тя все още не бе проговорила. Джейк се откриваше пред нея така, както пред никой друг досега. Сега тя трябваше да остане безмълвна. Той отчаяно се нуждаеше от някого, за да бъде изслушан. Не да го осъди, нито пък да му съчувства. Само да слуша.
— Трябваше да живея с това през всичките тези години. Ако не бях с Присила тогава, брат ми вероятно щеше да е още жив.
Той седна и обгърна с ръце коленете си.
— Знам, че ти и всички останали мислят, че съм един от любовниците на Присила. Истината е, че сега не се докосвам до нея. Бил съм с нея още няколко пъти след онзи ден, но винаги, когато го правех, мразех себе си. Когато пристигнахме, групата се раздели и не бях я виждал с години. Срещнах я отново във Форт Уърт, минавайки оттам при едно дълго пътуване. Не се изненадах, че е в публичен лом. Тя искаше да продължим, но всеки път, когато я погледнех, виждах лицето на Люк — мъртво, бледо, с риза, покрита с кафяви, кървави петна. Той стана от леглото, отиде към тоалетната масичка си наля чаша вода. — Как му се искаше в този момент това да е уиски.