— Това не е всичко. Можеш да чуеш и останалото. Аз открих кой е убил Люк.
Той замълча за миг. Между него и Лидия се беше създала онази ненарушима връзка. Убиецът на брат му беше нейният заварен брат, нейният насилник, нейния мъчител. Джейк беше разчистил всички сметки.
— Аз го убих, наръгах го с нож и изпитах удоволствие да го направя. Бях шестнайсетгодишен. Шестнайсет — каза той през стиснати зъби.
Главата му се отпусна напред. Бенър, забравила за скорошната си операция, скочи от леглото и застана зад него. Той я чу и се обърна.
— Такъв е мъжът, когото ти току-що прие в леглото си — каза той, като посочи чаршафите.
— И не съжалявам. Човекът, когото си убил, е заслужавал да умре.
— А Люк? Нима и той е заслужавал?
— Вината не е твоя! Ти не си отговорен. Стечение на обстоятелствата, съвпадение. Не можеш да носиш вина за това до края на живота си.
Не можеше ли? Не беше ли го правил в продължени на почти двадесет години? И всеки един ден през тези години той беше презирал жените. Беше наказвал всяка една и всички, заради връзката на Присила с убийството на Люк.
До тази нощ.
Бенър не беше се отдръпнала отвратено от него, а го гледаше с разбиране и любов. Тялото й го беше прочистило, след онова омърсяване през съдбоносния ден с Присила Уоткинс.
— Има и други, Бенър. Двама. Мъже с имена и лица, и аз ги убих.
— Разкажи ми за тях.
— Единият уби мой приятел. Той беше тръгнал на своето първо пътуване за добитък. Бях го взел под закрилата си. Той ми напомняше за Люк. Онзи, другият, беше драка. Той удари момчето в корема затова, че е разляло кафе на постелята му. Сигурно е получило вътрешен кръвоизлив. Умря по-късно през нощта. Аз се бих с убиеца му. Явно сме се били с часове. Накрая аз… му счупих врата.
Бенър сложи ръка на гърдите му:
— А другият?
— Другият беше играч от Канзас Сити, който мамеше мен, и почти всички други каубои. Той ни прилъгваше да играем покер, като ни позволяваше да спечелим няколко ръце и след това ни обираше с измама. Аз го предизвиках на двубой с пистолети. Този извади пистолета, но аз бях по-бърз.
Той погледна надолу към жената, плътно притисната до него. Горчива усмивка изви едното ъгълче на устата му.
— Ето, това е. Мръсният, нещастен живот на Джейк Лангстън.
Тя смело обви ръце около него и прислони буза до гърдите му.
— Тези хора са наранили други, Джейк. Ти не си убиец!
Като я хвана за ръце, той я отблъсна леко:
— Но нима не разбираш? Можех да го направя отново, ако се беше наложило.
— Бих го очаквала от теб. Бих го очаквала и от баща си. Не знам дали някога е убивал, но знам, че би го направил, ако почувства, че е справедливо.
— Може ли смъртта въобще да бъде справедлива?
— Да — каза Бенър меко. — Да, Джейк, вярвам, че понякога тя е справедлива.
Тогава той я притисна до себе си и зарови лице в косата й:
— Не знам дали сме прави или не, Бенър, но ти благодаря, че каза това.
— Не го казвам само защото знам, че искаш да го чуеш. Мисля, че всеки от нас е способен на насилие, ако бъде предизвикан. Ти си убил в защита на семейството и приятелите си.
— Никога не съм го казвал на майка си.
— Може би е трябвало. Тя е мъдра, Джейк. И знае по-добре от мен какво да ти каже. — Тя протегна ръце и взе лицето му. Зная, че те обича и ще продължи да те обича независимо от това, какво си направил. Аз също.
Той отметна кичур коса от бузата й:
— Чувствам се по-добре сега, след като ти казах.
— Доволна съм — тя погали гърба му, разтваряйки широко длани.
Той се наведе и потърси устните й. Целувката благодареше. Беше отворил сърцето си и думите, толкова трудни за изричане преди, се бяха излели от него. Той усещаше свобода, каквато не беше чувствал от онова лято, в което загуби невинността си. Беше намерил надежда отново в това крехко олицетворение на женствеността, притиснало се доверчиво в него.
— Ти не хапна нищо на вечеря.
Тя се засмя:
— Тя беше прекъсната, нали?
— Няма да ме чуеш да се оплаквам.
— И аз — каза тя в момента, когато устните му притиснаха към нейните за друга целувка.
Когато се откъснаха един от друг, тя каза:
— Оценявам галантността ти, но знам, че си гладен. Срамота е да оставим всичката тази храна да бъде хвърлена.
— Хайде. — Той лекичко я плесна отзад и я изведе от спалнята.
— Има ли повече от един начин?
Бенър вдигна очи над масата отрупана с храна, когато привършваха с яденето. Тя навлажни върха пръста си и обра трошичките от сладкиша по чинията. Когато ги събра, сладко облиза пръста си.
Джейк я гледаше изумено с нарастваща възбуда. Беше му трудно да преглътне.
— Повече от един начин за какво?