Дни наред той прекара потънал в летаргичен сън в хотелската си стая, лекувайки раните и омразата си. Официално, защото това беше необходимо, а всъщност, защото в омразата му се фокусираше целият му живот. Всички те щяха да си получат заслуженото и дори това да му струваше живота, Грейди щеше да се погрижи то да стане.
Той тормозеше камериерките в хотела, ръмжейки към тях като звяр, който се спотайва в дупката си всеки път, когато почукваха на вратата и питаха дали се нуждае от услугите им. Той живееше на уиски. Не се къпеше, не се бръснеше и не правеше нищо друго освен да се търкаля в омразата си към Джейк Лангстън и всички Коулманови.
Този ден се събуди от пиянския сън със остър махмурлук, от който го болеше всичко — от космите косата до ноктите на краката. Той се измъкна от пропитите с пот чаршафи, изкъпа се в стаята и постепенно започна да се превръща в човешко същество.
Сега, когато влезе в „Райските градини“, той отново се почувства самоуверен. Беше имал лош късмет, което се случва и на други. Това щеше да се промени.
Бузите му бяха розови след първото бръснене от седмици насам. Наетият му костюм беше изпратен и върнат изгладен и почистен. Чернокожият младеж, който причакваше клиентите на ъгъла, беше лъснал обувките му. Шапката беше стилно нахлупена на главата му.
Грейди потрепера при мисълта за уиски, но си поръча на бара бира. Докато си проправяше път през задимената гостна и игралните салони, той не забеляза знака, който барманът направи на един от пазачите. Пазачът се обърна и се насочи към стаята на собственицата. Присила се отзова на повикването, влизайки в бара с по-малко театрална ленивост от обикновено. Тя с нетърпение очакваше да разбере къде е бил Грейди Шелдън. Никой не го беше виждал няколко седмици. Беше изпратила писмо до Ларсен, но то остана без отговор. Това, което имаше да му каже, не можеше да чака повече. Сега, като го видя наведен над бара да отпива от пяната, тя се спусна към него.
— Грейди! — тупна го тя с ветрилото по ръката. — Ти непослушнико! Къде беше? Умирах да те видя.
Той се загледа към нея. Беше й липсвал толкова много, нали? Сърцето му се изпълни с гордост, прочутата и ненаситна проститутка в щата го желаеше страстно.
— Имах известни неприятности — за миг кафявите му очи се помрачиха от спомена за всеки удар, който беше получил от юмрука на Джейк, както и за решителния отказ на Бенър. Няма съмнение, че добре са се посмели за негова сметка след това.
Усетила лошото му настроение, Присила успокоително положи ръка върху неговата и притисна бюст към гърдите му.
— Надявам се, че вече всичко е свършило. — Думите й идваха нежни и успокоителни за наранената му душа.
— Не още — той се усмихна лениво — Но ти можеш да отвлечеш мислите ми от проблемите, нали?
Тя съблазняващо се вгледа в устните му:
— Сигурно мога. Ти ми липсваше.
Всъщност, това беше истина. Напоследък в живота й забележимо липсваше мъжка компания. Очевидно Дъб й се сърдеше и се държеше настрана от нея. Той не беше идвал в „Райските градини“ откакто тя го спря на улицата.
Тя не беше имала мъж откакто… откакто Джейк я беше отблъснал. Тя го наричаше с обидни имена в мислите си, но тялото й изгаряше от желание при спомена за дългите му, силни бедра, възседнали ваната й.
Тя вдигна глава и загледа Грейди с копнеж. Пръстите й се движеха под сакото и жилетката му и тя лекичко подраскваше по ризата.
— Ела с мен, Грейди. Ще те направя щастлив тази нощ — тя облиза с език устните си. — По повече от един начин.
Тя го поведе към стаята си. На вратата прошепна нещо на пазача, който я беше осведомил, че Грейди е в салона. Грейди влезе преди нея, но в момента, в който тя затвори вратата, той се обърна и я погледна. Тя се разтапяше в ръцете му, извивайки вълнуващо тялото си под него.
— Господи, красива си — въздъхна той, останал без дъх, когато дългата им целувка премина във влажно докосване на устни.
Устните й леко докосваха неговите, но мозъкът й работеше бясно.
— Ако направя нещо за теб, Грейди, ти ще направиш ли нещо за мен?
— Какво например? — попита той разгорещено.
— О, не съм решила още. Само питам.
— Разбира се — той би се съгласил на всичко, докато езикът й докосваше устните му по този начин. — Всяка услугата се отвръща с услуга.
— Знаех, че ще кажеш това.
Присила беше в пауново син сатен. Гърдите й преливаха над деколтето. Ръцете на Грейди се плъзнаха по гладките възвишения, устните му ги последваха.