— По дяволите! — той вдигна глава от заниманието си което го беше погълнало, когато някой почука на вратата.
Присила го погали по бузата:
— Нещо важно за нас, двамата, скъпи. Вярвай ми. Няма значение какво казвам, играй според това.
В шепота й имаше предизвикателно обещание, така че той нямаше сили да й противоречи, когато тя се изплъзна от прегръдката му и отида да отвори.
Беше малко изненадан, когато Присила покани една от проститутките. Не можеше да разбере как тази жена с подпухнало лице и рошави коси може да представлява някакъв интерес, а още повече да е важна за него.
Но Присила я хвана за ръка и я дръпна навътре, затваряйки бързо зад нея. Тя я покани на един от смешните въртящи се столове около малката масичка за чай. Жената се възползва от шишето с уиски. Тя си наля дося голяма доза и вдигна чашата към устните си, като гледаше подозрително Грейди над ръба на чашата.
— Шугър, това е мистър Грейди Шелдън, юристът, когото ти говорих.
Грейди отправи към Присила недоумяващ поглед но тя беше невъзмутима, когато седна срещу Шугар и посочи на Грейди другия стол.
— Ще пийнете ли, мистър Шелдън?
Той се отпусна, забравил решението си и промърмори:
— Да, моля.
— Виждала съм го тук преди. Мислех, че е един от вашите — промърмори тя упорито.
Напоследък Мадам Присила се отнасяше с нея по-добре. Тя получаваше уиски винаги, когато искаше. Ако не се чувстваше разположена да приема клиенти, можеше да остава горе в стаята си. Дори получи нова рокля, с която беше тази вечер. Присила й я даде като награда за дългогодишната й работа. Шугар искаше да приеме това специално отношение за чиста монета. Но ако човек познава живота, така както тя го познаваше много добре, трябваше да знае, че нищо не се дава даром. Какво имаше предвид Присила, като я запознава с този човек? Той не приличаше на служителите, които Шугар познаваше. Беше прекалено нервен и блед. Дали Присила не иска да й пришие някакво престъпление? Дали не я намазваше с масло, само за да я опече?
— Мистър Шелдън е един от любимите ми клиенти, — каза нежно Присила. — но тази вечер е тук по работа. Както знаеш „Райските градини“ и въобще „Дяволското място“ привлича някои криминални елементи. Мистър Шелдън често комбинира работата с удоволствие, тъй като напрежението му е огромно.
— Каква работа? — Шугар небрежно наклони шишето над чашата и си наля още уиски.
— Да проследява търсени престъпници, разбира се.
Присила видя нарастващото подозрение в замъглените очи на Шугар, докато тя изучаваше Грейди. После продължи:
— Спомняш ли си историята, която ми разказа за Рос Коулман? Мистър Шелдън би искал да я чуе.
— Как? — попита нагло Шугар.
— Той иска да я провери. Срамота е да оставим наградата да пропадне.
— Награда? — за пръв път, откакто беше влязла в стаята, Шугар прояви някакъв интерес. Дори чашата й спря между масата и отпуснатите й устни.
— Колко каза, че е наградата, Грейди? — попита невинно Присила.
— Ъ-ъ-ъ, петстотин — импровизира той.
— Струва ми се, че каза хиляда.
— О, да, да, хиляда. — Грейди нямаше представа за какво се отнася, но щом засягаше Коулман, значи засягаше и него. А това как Присила го представяше, не вещаеше нищо добро за Рос Коулман. Интересът му беше също толкова остър, като интересът на Шугар. Той с удоволствие би заплатил кралски, за да разбере какво ще каже старата проститутка.
— Вие ще ми дадете хиляда долара, за да ви разкажа историята за Рос Коулман? — възкликна Шугар, като положи ръка на гърдите си. — Господи, защо?
— Това може да се окаже много важно — отклони отговора Присила.
Моментният ентусиазъм на Шугар се изпари и тя враждебно ги изгледа. Те наподобяваха хищни птици готови да се нахвърлят на жертвата.
— Не искам да причинявам неприятности на никой.
— И по-скоро би оставила престъпника на свобода?
Грейди извърна глава и впи очи в Присила. Коулман е престъпник? Всемогъщи боже!
Той се прокашля и каза, като се стараеше да звучи авторитетно:
— Ако имате някаква информация, която може да ми помогне за залавянето на престъпник и я укриете, ще се считате за съучастник.
Присила го погледна с уважение. Тя тайно му се усмихна, поздравявайки го.
— Не искам да причиня на никого неприятности, — повтори нерешително Шугар.
Тя започна да разбира. Спомни си за двете момчета, които се отнасяха към нея с уважение, дори когато облекчаваха страстта си. И Джейк, който винаги е бил мил с нея.
Но тя искаше да доживее дните си в „Райските градини“. Между това място и глада стояха приютите и бордеите зад конюшните. Тя не искаше да умре като момиче от бордей. В края на краищата в „Райските градини“ имаше покрив, легло, а понякога и бутилка уиски.