Тя беше проституирала почти през целия си живот. Един път повече нямаше да е от значение.
Присила успокоително положи ръка на рамото й.
— Просто разкажи на мистър Шелдън това, което каза на мен.
Шугар погледна към Грейди отново. Той прие строго изражение, въпреки че му се искаше радостно да се засмее. Обещанието на Присила не е било напразно. Тя му подаряваше оръжие срещу Коудманови.
— Работех в един мръсен град на железопътната линия в Арканзас — започна тихо Шугар. — По време на възстановяването.
— 1872, — уточни Присила, защото това беше годината, в която тя и родителите й емигрираха от Тенеси в Тексас. Годината на нейното освобождение.
Шугар кимна.
— Работех за онази мадам на име Ла Рю. Това не беше истинското й име. Тя беше…
— Разкажи само онази част, за Рос Коулман — подкани я Присила, като се опитваше да скрие нетърпението си. — Кога го видя за пръв път?
— Е, добре. Ние, ъ-ъ-ъ, нашият фургон се развали. Група преселници бяха спрели наблизо, при потока. Изпратиха един мъж да ни помогне. След като ни измъкна от калта, той дойде с нас в града. Ние всички го забелязахме, защото беше много хубав и въобще… Но не мисля, че е бил с някоя. Ние и без това бяхме заети с онези мъже. Бяха разгонени като бикове. Повече не съм го виждала.
Грейди въпросително погледна Присила. Едно посещение в публичен дом не е криминално престъпление. В противен случай почти цялото мъжко население щеше да е зад решетките. Присила любезно се усмихна:
— Продължавай, Шугар — обади се коварно тя. Шугар се подкрепи с нова доза уиски.
— Щяхме да забравим този Рос Коулман, ако не беше дошъл един служител на властта да го търси по-късно. Пинкертън. С него беше и тъстът на Коулман, не помня името му.
— Бащата на Лидия? — попита Грейди.
Присила поклати глава.
— Не, това трябва да е бил бащата на първата жена на Рос Коулман.
— Майката на Лий — съобрази Грейди — Защо търсеха Рос Коулман?
Шугар неделикатно се почеса под мишницата.
— Едно от нашите момичета беше убито. Никой никога не разбра кой го е направил. Не е мистър Коулман защото не беше там през онази нощ.
— Все още не разбирам — каза Грейди, като клатеше удивено глава.
— Странното беше, че те казаха, че името Коулман всъщност не е Коулман.
— Не е Коулман? — Грейди се изпъна на стола и са наведе над масата.
— Името му е Кларк, струва ми се. Сони Кларк. Бил е с братята Джеймс. Представяте ли си колко възбуждащо беше за нас, момичетата, че сме се докосвали до един от гангстерите на Джеймс. Те бяха известни тогава. Оная кучка, Ла Рю, успя да се възползва от факта, че той е бил при нея. Разбира се, след като беше убит, тя…
— Убит?
— Тук започва да става интересно — измърка Присила. — Кажи му това, което каза на мен, Шугар.
— След известно време, може би месец или два, Мадам Ла Рю получи писмо от този детектив, с което се казваше, че Сони Кларк е умрял от огнестрелни рани. Ние всички си помислихме колко е тъжно, че е убит — толкова хубав и с такава хубава жена и въобще…
Тя отново отпи от чашата си:
— Не бях си спомняла за това с години. Когато Присила ме нае и открихме, че тя е била със същия керван и заговорихме за това. Стори ми се странно, когато тя спомена, че Коулманови живеят в Източен Тексас. — Тя сви рамене. — Но това не ми влизаше в работата. Аз само видях него и жена му през онзи ден. Ако после не се беше вдигнал шум около името му, изобщо нямаше да си спомня за това.
Грейди Шелдън седеше съвършено неподвижен. Той се опита да организира в някакъв ред информацията, която получи от Шугар и да я осмисли. Рос Коулман — разбойник от бандата на братя Джеймс? Бандит? Убиец? Живеещ под чужда самоличност през всичките тези години.
Прииска му се да затанцува от радост, да се затъркаля по килима от щастие. Но направи сериозна физиономия, когато се обърна към Шугар:
— Има ли още нещо?
— Не.
— Много ни помогнахте, мис…?
— Далтън — каза тя скромно.
— Ще получите наградата си утре.
— Благодаря, Шугар — каза Присила, като стана и каза, че разговорът е завършен. Тя придружи жената до вратата. — Изглеждаш уморена, скъпа. Знам, че това беше премеждие за теб. Защо не се качиш в стаята си да си починеш?
— Бих могла да пийна.
— Ще изпратя едно от момчетата да ти донесе бутилка.
След като затвори вратата след нея, Присила се обърна към госта си с победоносна усмивка.
— Е?
Грейди се спусна през стаята, вдигна я и я завъртя в лудешки танц.
— Присила, ще те обвия с кожи и ще те покрия с диаманти за това!