Тя се засмя.
— Ще поискам партньорство в бизнеса ти с дървен материал. Мисля, че идеите ти са новаторски. Аз също имам някои идеи. Мога да внеса една добра сума за разширяване на бизнеса.
Грейди престана да танцува и бавно я пусна на пода.
Той никога не беше помислял да си вземе за партньор проститутка. Но щеше да се оправи с това по-късно. Сега беше в настроение да празнува.
— Ще ти дам всичко, което искаш, Присила. Ти ме направи най-щастливият мъж.
После усмивката му изчезна.
— Ами ако това са само дрънканици на една пияна проститутка, която иска да привлече вниманието?
Всичко, което Шугар беше казала, пасваше. Винаги му е било любопитно защо Коулманови нямат никакви роднини. Характерът на Рос не беше характер на обикновен човек. Грейди добре си го представяше като безгрижен разбойник. Но той нямаше да предприема никакви драстични мерки, докато не провери думите на Шугар.
— Вече съм проверила документите — увери го Присила. Очите й оживено светеха, докато му разказваше какво е открила.
— Тукашният шериф ми е приятел. Той провери списъка. Попаднахме на следа в Мемфис. Има търсен престъпник на име Сони Кларк.
— Той е бил не повече от едно буйно дете, когато е бил в бандата на братя Джеймс. Изчезнал е и е бил обявен за мъртъв през 69-та. След три години отново се появява под името Рос Коулман. Докладвано е от Пинкертън, детектив на име Мейджърс, че е бил убит.
— Трябва да е било през 1872.
— Годината съвпада с историята, разказана от Шугар.
Грейди се разхождаше напред-назад из стаята, удряйки длани една в друга.
— Все още има големи дупки в тази история, този детективът го е обявил за мъртъв, с което е приключил случая завинаги?
Присила дълго беше мислила. Тя нямаше да позволя на развейпрах като Грейди да направи погрешна стъпка и да развали всичко. Нуждаеше се от него за мръсната работа — да отмъсти на Джейк за това, че я беше отблъснал, а също и на онова момиче с котешките очи и черни коси, в което той си въобразяваше, че е влюбен.
— Кой знае? — извика тя. — Кого ли ще интересува това, когато вече бъде унищожен? Представи си само! — каза тя, разпалвайки въображението му. — Всички тези хора, които ти се надсмиваха, че си се оженил за дъщерята на онзи контрабандист, вече ще те гледат със страх и почит. Ти ще си разкрил един от бандата на братя Джеймс! Ще си известен! — Тя се притисна към него, очите й светеха в лицето му. — Оставам без дъх щом застана до теб.
Устата му се впи в нейната. През тялото му преминаха желание, мощ и надежда за мъст и се концентрираха в слабините му. Той я отнесе в спалнята и направо разпори по шевовете дрехата, докато я сваляше. Присила го съблече също така неистово.
Когато голите им тела се озоваха в леглото, Присила въздъхна:
— Знаеш какво трябва да направиш, нали, Грейди, скъпи?
Той проникна в отдаващото се тяло, шепнейки диво:
— Да. Заминавам за Ларсен утре.
Тя сграбчи косата му толкова силно, че в очите му бликнаха сълзи. Зъбите му се впиха в плътта на рамото й, и те заедно извикаха, когато облекчението ги спои в сплав от омраза.
На Мама Лангстън това не й хареса. Ни най-малко. Нещо не беше наред. Тя можеше да го помирише, да го усети, както животните усещат смяната на сезоните. Тя пристигна при Бенър, след като бяха докарали добитъка. Упорито настоя да използва сала и измина цялото разстояние до къщата пеш. Тя ту мърмореше, ту съчувстваше на Бенър, докато ловко я освобождаваше от шевовете с ножичка за маникюр. Провери разреза и се успокои, че зараства добре. За касапин като Хюит работата беше свършена отлично. Когато Бенър падна върху огромните й гърди и се разплака неудържимо, Мама я потупа успокоително по гърба, мислейки си, че тя е още разстроена от операцията.
Пийнаха чай и побъбриха. Скоро след това възрастната жена се приготви да си тръгва.
Тя беше неспокойна, усещайки, че нещо тревожи момичето, но все още не можеше да си изясни какво е то. Дали й беше мъчно за майка й? Каква беше причината за сълзите на Бенър?
Едва когато Джейк я настигна на кон по пътя към реката, за пръв път я споходи усещането, че това е нещо повече от тъга по дома.
— Мамо, защо не се качиш на Сторми? — предложи Джейк, като слезе от коня.
— Ха! Мисля, че моите крака са здрави като неговите. Ще повървя, благодаря.
— Как е Бенър? — Джейк изравни крачки с нейните, като водеше Сторми за юздите.
— Не знаеш ли?
— Не я видях снощи. Тази сутрин не ми остана време за закуска.
— Горе-долу. Раната зараства добре. Само дето нещо не е в настроение. — Мама заслони очите си с ръка и се вгледа в сина си. — Изглеждаш изтощен. И си се надул като жаба. Какво става с теб?