Зъбите му стиснаха пурата:
— Нищо.
— Да не те боли стомах?
— Не.
— Или си ядосан на някого?
— Не.
— Хм! — повтори Мама, давайки му да разбере, че не му вярва.
Стигнаха реката, и тя се настани безопасно на сала. Преди да вземе дългия прът, за да се отблъсне, се провикна:
— Грижи се за момичето, чу ли?
— Тя може да се грижи сама за себе си — промърмори той.
— Не бъде толкова сигурен — Мама се чудеше дали е твърде голям за един добре заслужен бой. — Още не е достатъчно силна. Отслабнали са и тялото, и душата й. Изплака си очите тази сутрин.
Джейк не срещна погледа на майка си, докато премяташе юздите на Сторми през пръстите си.
— Каза ли нещо?
— Трябваше ли?
Той вдигна рамене, внезапно обезпокоен от острата забележка на майка си.
Той потопи дългия кол във водата и когато докосна тинестото дъно, се наклони с всичката си тежест върху него. Е, добре, нещо не е в ред. И това е нещо между тях двамата. Залагаше живота си за това.
Но каквото и да беше, явно и двамата бяха решили да премълчат. Тя изпрати към Джейк последна поръка:
— Гледай да не се изморява прекалено много!
Никой от тях нямаше да е доволен да види как Бенър мъкне тежкото корито с мокри дрехи към простора. Сутринта, след посещението на Мама, тя реши, че прането не може да чака нито ден повече. Трябваше да се изпере. Пък и работата я отвличаше от мрачните мисли.
Тя не искаше да ги прогони.
Джейк не я обича. Той я съжалява. Всички ласки, нежната му загриженост, разкъсващите душата целувки са били породени от съжаление, не от страст.
О, по дяволите!
Какво трябва да направи сега?
Бенър знаеше какво мислят хората за момичетата, които живеят „семейно“, преди да са омъжени. Вече не ги замеряха с камъни по улиците, но репутацията им… Най-често мъжът, който беше баща на детето, оставаше анонимен и незасегнат, докато момичето потъваше в срам. Родителите предприемаха пътуване в Европа или при болни роднини, за да извинят отсъствието й. Но всички знаеха, че заминава, за да роди извънбрачно дете. Често нито майката, нито детето се връщаха.
Родителите на Бенър никога нямаше да я изоставят. Тя беше сигурна в любовта им, за да се бои, че ще се откажат от нея. Независимо от позора, който им навличаше. Но щяха да са непоправимо разочаровани. Не беше ли ги наранила достатъчно с една гибелна любовна история? Могат ли да понесат друга?
А може ли тя?
Трябва. Дори да й се иска да умре, тя трябва да живее заради бебето. Остави коритото под въжето и спрял прокара ръка по корема си. Беше страшно, и прекрасно, и вълнуващо да мисли, че носи дете в себе си. Дете на Джейк.
Тя подсмръкна, когато една сълза се търкулна по бузата й. Не трябваше да мисли за това… Той беше станал неин управител по задължение, а не защото го искаше. И остана от чувство за отговорност, заради това, което се случи в конюшнята.
Е, добре, тя не се нуждае от съжалението на нещастник като Джейк Лангстън! Кой си въобразява, че е той, за да съжалява нея?
Той беше разрушил всичко. Тя дори не усети радост, докато гледаше стадото от къдрави, червеникави Хиърфорди да влиза в ограденото пасбище. Заради работниците се беше усмихвала, махала и подсвирвала, когато та прекараха стадото покрай къщата. Хвърли на Джейк само един студен поглед, който съдържаше всичко, което изпитваше към него. Той беше разбрал и дори не приближаваше къщата.
Джейк, Джейк, Джейк.
Защо не иска да напусне съзнанието й? Защо не може да забрави сладостта на ласките му, мекия му глас, докосването на ръцете, вкуса на устните? Тя нямаше гордост. Тялото й копнееше за него, дори когато го отхвърляше в мислите си. Защо е толкова глупава да продължава да го обича, след като трябва да го презира?
Тя се наведе и посегна към кошницата с бельото, мръщейки се, когато се изправи твърде бързо и опъна нежната плът около белега. Преметна полата на въжето и задържа ръцете си там, за да си почине, поемайки дълбоко дъх. Обзе я слабост.
Разбира се, тя се беше чудила, защо е прекъснал месечния й цикъл. Беше го отдала на стреса след сватбата и на многото работа по ранчото. Това, че носи дете на Джейк изобщо не й беше минало през ума.
Но като че ли да докаже, че е реалност, бременността й започна да напомня за себе си. Задъхването и прилошаването не бяха следствие от операцията и остатъчни ефекти от етера. Понякога я разлюляваха вълни от замайване.
Както сега…
XXIV ГЛАВА
— Какво, по дяволите, беше това?
Тримата мъже, заети с белязване на ухото на една крава, се откъснаха от заниманието си. Кравата успя да се освободи от разхлабените въжета, докато те стояха, замръзнали на място. Пръв Ренди беше изказал гласно мисълта, която тревожеше всички.