— Прилича на три пистолетни изстрела — предположи Пит.
— Това беше — започна Джейк, докато тичаше към Сторми, когото беше завързал точно зад оградата. Той се промуши под телената мрежа, но забелязал, че и другите тичат след него, каза:
— Вие останете тук. Изстрелите дойдоха откъм къщата. Ако Джим или аз не се върнем до пет минути, един от вас да премине реката и да доведе хора от Ривър Бенд, а другият да се промъкне до къщата, за да види какво става.
Той скочи на седлото и пришпори жребеца в галоп. Само преди няколко минути беше изпратил Джим до плевнята за инструменти. Дали изстрелите бяха призив за помощ? Дали се е случило нещо с Бенър?
Тази мисъл отекваше в него с всеки удар на копитата на Сторми. Когато влезе в двора, видя че е най-лошото от предположенията му. По-възрастният каубой се беше надвесил над една фигура, просната под въжето за дрехи. Преди още конят да е спрял напълно, Джейк вече тичаше нататък:
— Какво се е случило?
— Не зная, Джейк. Видях я да лежи така, когато излязох от плевнята. Изглежда зле. Стрелях, за да ви извикам по-бързо.
— Правилно си постъпил — каза Джейк, успокоен, че изстрелите са били само сигнал. Той коленичи на земята и кончовите се опънаха върху краката му. — Бенър? — той сложи ръка под главата й и лекичко я повдигна. — Донеси малко вода. — Джим се спусна да изпълни поръчението.
Джейк беше разтърсен от бледността й. Под гъстите, подобни на ветрила мигли, личаха тъмни, виолетови сенки. Бенър не трябваше да върши тежка работа. Откъде, по дяволите, й е хрумнало точно сега да пере?
Джим се върна с кофа изворна вода и Джейк напръска лицето й. Очите й потрепнаха и тя тихо въздъхна. Той я напръска отново. Този път тя повдигна ръка, за да изтрие с опакото на дланта капчиците от лицето си.
— Идва на себе си — прошепна Джим.
Тя с мъка отвори очи. После примижа от силната светлина.
— Какво става?
Железният обръч, стегнал сърцето на Джейк, се отпусна.
— Тя е добре — обърна се той към Джим. — Предполагам, че просто е припаднала. Върни се да кажеш на другите преди да са вдигнали целия окръг.
Джим ги остави. Джейк подпъхна едната си ръка под коленете й, другата под гърба й и я вдигна до гърдите си.
— Мога да ходя.
— Не можеш дори и да пълзиш.
— Пусни ме.
— Не.
— Сега съм добре.
— Млъкни! — изръмжа Джейк.
— Не ми говори така.
— Ще ти говоря както искам, по дяволите — той внимателно я настани в люлеещия се стол, оставен на верандата и започна без предисловие:
— Защо си излязла на слънце да переш?
— Имах нужда от чисти дрехи.
— Можеше да ме помолиш за помощ.
— Не, няма да те моля за нищо.
— Защо?
— Защото не искам да завися от теб. Не ми е нужно съжалението ти! Мога и сама да се грижа за себе си!
— А ранчото? А бебето?
Тя вдигна брадичка:
— Щом трябва!
Той изруга тихо, после вдигна пръст към нея.
— А сега ме слушай, малка госпожице, и слушай добре. Ти си едно разглезено хлапе. Упорита като муле. Твърдоглава. Безразсъдна. И горда. Но в този спор губиш, Бенър. Ние ще се оженим. Днес ти припадна, за Бога! Това може пак да се случи. Хората ще започнат да говорят и операцията може да бъде оправдание само за известно време. — Той замълча, за да си поеме дъх. — Много скоро някой ще открие истинската причина. А когато започне да ти личи? Какво мислиш да правиш тогава?
Устните й се разтрепериха:
— Ще измисля нещо — каза смело тя.
— Няма да има нужда, защото дотогава ще сме женени — очите му светнаха. — И като твой съпруг ще убия всеки, който промълви лоша дума за теб.
Той се изправи в цял ръст и добави строго:
— Сега иди да се облечеш в подходящи за сватба дрехи, защото отиваме в града. Днес. Това е всичко. И още нещо — продължи той, като разцепи въздуха с пръст. — Ако още веднъж ме удариш, както оня ден, добре ще си платиш.
— Обичаш ли ме, Джейк?
Кроткият въпрос отне всичката му твърдост. Раменете му се сведоха. Строгите линии около устата забележимо омекнаха. Той се спусна на едно коляно пред стола и сложи ръце върху нейните, без да обръща внимание на кожените работни ръкавици, които все още носеше.
Поклати глава и тихичко изрече:
— Ако не те обичах, бих ли се държал така с теб?
Тя водеше битка с усмивката му, но загуби:
— Ако съдех само по предложенията, то трябваше да приема предложението на Грейди. Неговото беше много по-романтично и прелъстително. — Тя посегна надолу и свали шапката му. Пръстите й преминаха през косата му, бяла като лунната светлина. — Той дойде да ме ухажва с цветя и бонбони и ми каза, че съм красива. Каза, че Бог е лишил Небесата от един ангел, като ме е изпратил на земята.