— Този тъпак е казал всичко това? — усъмни се скептично Джейк.
— Нещо в този дух.
Той разглеждаше лицето й. После захапа ръкавицата, издърпа я със зъби и сложи ръка на бузата й. Когато заговори, гласът му трепереше от вълнение:
— Мисля, че си красива. Ти си жена. Аз споделих с теб леглото си. За първи път това за мен означава нещо. Искам да заспивам до теб всяка нощ и да се събуждам до теб всяка сутрин. Искам да гледам как кърмиш моето бебе.
Той се наведе и нежно целуна гърдите й, после притисна лицето си в меката плът. Спусна глава надолу и я зарови в скута й.
— Когато докторът ми каза, не можех да повярвам. Бях твърде обезпокоен да не те загубя. Дори не можех да мисля за бебето. Но по-късно, докато седях до теб, когато ти спеше, аз мислих за него и усетих такава топлота в себе си, че ми се прииска да плача. Никога не съм мислил, че ще имам свое собствено дете. Ако е момче, надявам се, че ще замести Люк. А ако е момиче, ще убия всеки кучи син, който й направи това, което аз ти направих. — Той леко целуна корема й, после вдигна очи към лицето:
— Реално погледнато, не съм подходящ за съпруг, Бенър. Нямам какво да ти предложа. Но съм готов да превивам гръб, за да направя от това място нещо за нас и нашето дете. Сега, ако си съгласна да приемеш един такъв скитник, ще бъдеш мисис Джейкъб Лангстън, преди да настъпи нощта.
Думите му звучаха като поезия. Бенър ги чуваше като най-сладката лирична любовна песен. Тя би се съгласила веднага, за да няма време той да размисли, но гордостта не й позволи:
— Ти не се жениш само заради бебето, нали? Не искам мъченик до себе си в студените зимни нощи, Джейк, нещастен, че не е на запой с приятелите си каубои.
— Познаваш ли поне един мъж, в чиито вени тече кръв, а не вода, който би предпочел да пие с каубоите, вместо да отиде в леглото с Бенър Коулман? — предизвикателните му думи изгладиха бръчката между веждите й, но той продължи вече сериозно: — Не, Бенър, не е заради бебето. — И наведе глава. — Да ти кажа истината, доволен съм, че се появи бебе — едно извинение за женитбата ни. Обмислял съм това и преди, но все ми се струваше невъзможно.
Тя се отпусна от стола, така че и двамата се озоваха на колене на верандата.
— Джейк, обичам те толкова много!
Те се целунаха — отначало леко, изпробвайки примирието помежду си. После желанието, което присъстваше живо постоянно в тях, разтопи устните им в гореща целувка.
Когато най-после Джейк се отдръпна, той каза с усмивка:
— Иди и направи каквото е нужно за една булка преди сватбата. Ще съобщя на мъжете, че отиваме в града.
— С колко време разполагам?
— С половин час.
Бенър се спусна вътре да се приготви. Но докато решеше косата си тя осъзна, че всъщност Джейк не й беше признал, че я обича.
— Къде отиваме?
— Само стой мирно, мисис Лангстън. Искам да ти покажа нещо. — Те бяха в каруцата.
Джейк беше поел по друг път за вкъщи.
— Изненада?
— Считай го като сватбен подарък.
— Вече имам един — каза тя, като вдигна гордо лявата си ръка, на която Джейк беше сложил тънък златен пръстен. — Кога го купи?
— Същия ден, когато взех документите.
— Значи си бил напълно уверен, че ще кажа „да“.
— Надявах се — възрази той и се наведе към устните на булката. Но почувствал топлото, влажно докосване на езика й върху устните си, изстена: — Нямаш ли срам?
— Не, когато се отнася за теб. И никога не съм имала. — Тя огледа за момент околността. — Предполагам, че не съм по-добра от Уанда Бърнс.
Джейк обърна глава:
— Трябва да те плесна за това сравнение.
— Истина е. Тя щеше да роди бебе от мъж, за когото не беше омъжена. Аз също. Каква е разликата?
— Съществуват безброй разлики — извика той. — Ти си била само с един мъж. Това е основната разлика.
Желанието за спор я напусна. Денят беше прекалено хубав, а тя — прекалено щастлива, за да спори. Сгуши се до ръката му и положи глава на рамото му.
— Да, била съм само с един мъж. И сигурно вече съм те обичала, когато дойдох в конюшнята през онази нощ. Иначе никога нямаше да мога да направя това.
— Радвам се, че бях там — прошепна той в ухото й, преди да го целуне.
Малко по-късно той спря пред арка, направена от дървета, съединени отгоре с дъска. Тя беше поставена над пътя, който водеше към къщата им. Бяха отишли по друг път до града, така че тя я виждаше за първи път.
— Какво е това?
— Изненада.
Когато тя се приготви да скочи от каруцата с привичното си нетърпение, Джейк се спусна:
— Трябва да бъдеш внимателна отсега нататък, любима.