— Ще трябва да се върна вкъщи и да се заловя за работа, но точно в момента нямам никакво желание — призна той.
— Сериозно ще си помисля за уволнението ти.
Той се усмихна, после прошепна:
— Великолепна си, Бенър Коулман — и се наведе да я целуне. Но преди устните му да обхванат нейните, тя го поправи:
— Бенър Лангстън.
Ръцете й се плъзнаха нагоре към врата му, докато притискаше устни в неговите и се извиваше под силното му тяло.
Като разкопча само няколко копчета от роклята й той я разтвори, така че връхчето на гърдата й се показа като тичинка на прекрасно цвете от чашка от прозрачна батиста, дантели и сатен.
— Ти, сладко, сладко момиче — галеше я той с върха на пръстите си. После с устните. После с езика. Нежно, еротично, влажно.
Бенър изхлипа от животинско удоволствие.
Внезапно Джейк вдигна глава. Той силно притисна гръб в ствола на дървото, а главата му натисна кората, така че от нея се посипа кафяв прах. С въздишка на протест, затова че беше спрял, Бенър обърна лице в скута му.
И почти веднага разбра причината за стенанието му.
— Джейк? — гласът й потрепера. Тя предпазливо докосна панталона му.
Дъхът му изсвистя през стиснатите зъби:
— Ще се оправя след минута, само…
— Само какво?
— Бенър, — каза той хрипливо — дръпни главата си от мен.
— Защо?
— Всеки път, когато се помръднеш… О, Господи,… и усетя дъха ти. Това не оправя положението, скъпа.
Тя се вгледа за момент в измъченото му лице. Колебанието й продължи не повече от миг. Тя го целуна леко.
— О-о-о… — Той зарови пръсти в коса й, но я отстрани от себе си. Приличаше на човек, който не може да вземе решение, на човек, разкъсван от агония, но изпитващ екстаз от нея. Дъхът му излизаше накъсан през стиснатите зъби.
Бенър го целуна отново.
От гърлото на Джейк излязоха несвързани звуци, докато устните му най-после изрекоха името й. Той го повтаряше отново и отново, при всяко преминаване на устните й по хълмчето на неговата мъжественост.
Ръцете й се движеха бързо и леко като крилца на пеперуда. Кукички, копчета, нищо не я спираше. Дори небето чу ниския звук, който издаде Джейк, когато почувства дъха й върху голата си плът, първото леко плъзване на нейните меки, меки устни, плахото докосване на езика.
— Бенър, Бенър…
Името й беше промълвено с най-съкровения му глас. Ласките й бяха така сладки, че той искаше да умре, защото животът нямаше да му предостави втори път такова удоволствие.
Той измъкна едната си ръка от косата й и я прокара по шията й надолу, докато стигна гърдите. После, проправяйки си път под полите на фустата, той намери коляното, гладкото дълго бедро, дантеления ръб на бельото. Ръката му сляпо се придвижваше напред, справяйки се с връзки и копчета, докато срещна плът, топла и гладка, като сатен.
Гнездото от тъмни косъмчета улови в себе си ласкавите му пръсти така сигурно, както тя беше пленила сърцето му. Той я намери мека и отдаваща се, влажна под пръстите му, отговаряща на ласките му с движения, първични и стари като времето.
Устата й му подари продължителен проблясък от небесата. Но един мъж трудно можеше да издържи на такова блаженство и сърцето и слабините на Джейк се пръскаха от него. Когато почти преминаваше границите на издръжливостта си, я преобърна и покри тялото й. Той намери онзи сладък проход само с един бърз тласък.
Очите им се срещнаха и останаха така дълго, докато бавните тласъци го водеха дълбоко и го връщаха на изхода, само за да се потопи в нея отново.
Никога любовта им не бе означавала толкова много за тях. В тялото й проехтяваше всяко негово любещо движение. Сякаш се люлееха в огромна люлка. Тя ги преобръщаше и потапяше в нова сияйна вселена, където времето беше спряло. Те плуваха, издигаха се високо, сърцата им пееха. Празникът изглеждаше безкраен. После се върнаха обратно в този свят.
Събудиха се, за да се видят обгърнати с ръце, с неприятно прилепнали към телата дрехи.
Джейк изтощено повдигна глава. Върху лицето й играеха сенки и светлини при всеки полъх на вятъра. Тя блажено отвори очи. Зелено-златистите водовъртежи в тях улавяха всеки слънчев лъч.
Все още обгърнат от нея, той прошепна:
— Ти си моята жена, Бенър. Никоя друга. Ти!
Тя се усмихна колебливо и с треперещи пръсти докосна устните, изрекли тези думи. Любовта се разливаше в нея като златно вино.
Но подобно на кутре, което не може да бъде изгонено или успокоено, една мисъл не я оставяше. Дали признанието му включваше нейната собствена майка…